print | close

Изучени стихчета


БУКВА „А“

Кръстьо Станишев

В азбуката съм първа!
С мене ще дружиш тепърва.
Аз съм буква много кратка,
и приличам на палатка.
Много малка, много свита,
аз съм буква ненадмита!

АЗБУЧЕН РЕД

Лиана Даскалова

Буквите си имат ред –
азбучен и най-известен.
Този ред не се пропуква,
той е вечен като буква.
Буква „а“ го оглавява.
Буква „я“ го увенчава.
Няма ред по-съвършен,
по-признат, непроменен.
Важен, всякъде приет
е той – азбучният ред.

ВЕЛИКДЕН

Атанас Цанков

Иде този празник весел
шарени яйца донесъл,
жълти, сини и червени –
всичките ли са за мене?
Ще си избера яйце
със желязно сърчице,
със черупка като камък
и червено като пламък!
С него сляза ли на двора
всички други ще преборя —
Сашко, Пламен, двете Любки –
има да хвърчат черупки!
Само ще внимавам много
да не срещна Спас и Гого.
Знам от другите деца —
те са с дървени яйца!

ВРАБЧОВА СГОВОРНА ДРУЖИНА

Никола Вапцаров

Врана, лакома и стара,
пазела със бой и вик
падналия на пазара
от конете ечемик.

Малкият врабец Сивушко
я замолил простодушно:
– Чик-чирик, чик-чирик,
дай ми малко ечемик!

– Га-а, га-а, за кога
теб ти трябва ечемик?
– Чик-чирик, засега!
– А, не искаш ли ритник?

Домъчняло на Сивушко –
бил неопитен и млад.
Под една стреха се сгушил
и треперил той от глад.

След Сивушко друг дошел –
пак премръзнал, изгладнел.
Събрал се врабчовия свет
под стрехата на съвет.

И решили с всички сили,
попрестане ли снега,
да сразят врага.

Боят свърши със победа.
Би се храбрата дружина.
Който иска, нека гледа
как от враната остана
само пух и перушина.

ПРОЛЕТ

Асен Разцветников

Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.

МОЛИТВА

Димитър Спасов

Благодаря Ти, Боже мили,
че ме даряваш с крепки сили.
Че ми изпращаш благослов,
надежда, вяра и любов.

Сега раста, не ме оставяй,
в добри дела ме направлявай,
да бъда, Боже, милостив,
да съм добър и справедлив.

По светли пътища води ме,
да славя, Боже, твоето име.
Дай мирни дни, щастлив живот,
на моя мил, добър народ.

МОГА САМ

Зоя Кацарова

Мога сам по улицата вече
да пресичам отдалече.
Знам къде това да става –
точно, дето мига светофара.

Със око червено гледа –
„Стой, ти, мирно до съседа!“
Жълтото око ти казва:
„Внимавай, правилата спазвай!“

Светне ли зелено, знай –
„Премини на другия край!“
Мога сам по улицата вече
да пресичам отдалече.

МОЛИТВА

Иван Вазов

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша.

Запази ми Ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща.

Дай на мама, дай на тате,
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ.

ДЕЦАТА НА КЪЛВАЧА

Радой Киров

Децата на кълвача
решаваха задача.
На тънък клон от ясен,
но с отговор неясен.

След дълги часове
събраха две и две.

Когато падна здрача
и се прибра кълвача
той беше възхитен:
“За толкоз кратък ден
решили сте без грешка
задача много тежка.

ЧУЧУЛИГА

Цоньо Калчев

Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литва долу над селца.

До градинки се снишава,
над къщята приближава
и на селяни тогаз
сякаш дума с ясен глас:

„Хей, орачи работливи,
погледнете ваште ниви –
клас навел е стъбълца,
пълен с хубави зрънца.“

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

Иван Вазов

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.

Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приеми!

УЧИЛИЩЕ

Иван Вазов

Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжчица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.

ЩУРЕЦ И МРАВКА

Александър Божинов

-Бабо Мравке, де така?
-Тичам, Щурчо, за храна.
А, ти де със таз гъдулка?
-Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
-Ами кога сняг запръска,
що ще чиниш ти зимъска?
-Ще поискам, срам не срам,
от твоето житце сбрано.
-Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!

ТАТКОВИНА

Петко Р. Славейков

Хубава си, татковино –
име сладко, земя рай;
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг;
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ

Иван Вазов

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

РОДНА РЕЧ

Ран Босилек

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татко,
що говорим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти …
Милва като нежна песен,
като утрин звън трепти!

РОДНА СТРЯХА

Ран Босилек

Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях …

Къщичка на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

 
close