BG
  »  III-та - Рапанче  »  Аз научих

Изучени стихчета

БУКВА „А“

Кръстьо Станишев

В азбуката съм първа!
С мене ще дружиш тепърва.
Аз съм буква много кратка,
и приличам на палатка.
Много малка, много свита,
аз съм буква ненадмита!

АЗБУЧЕН РЕД

Лиана Даскалова

Буквите си имат ред –
азбучен и най-известен.
Този ред не се пропуква,
той е вечен като буква.
Буква „а“ го оглавява.
Буква „я“ го увенчава.
Няма ред по-съвършен,
по-признат, непроменен.
Важен, всякъде приет
е той – азбучният ред.

ВЕЛИКДЕН

Атанас Цанков

Иде този празник весел
шарени яйца донесъл,
жълти, сини и червени –
всичките ли са за мене?
Ще си избера яйце
със желязно сърчице,
със черупка като камък
и червено като пламък!
С него сляза ли на двора
всички други ще преборя —
Сашко, Пламен, двете Любки –
има да хвърчат черупки!
Само ще внимавам много
да не срещна Спас и Гого.
Знам от другите деца —
те са с дървени яйца!

ВРАБЧОВА СГОВОРНА ДРУЖИНА

Никола Вапцаров

Врана, лакома и стара,
пазела със бой и вик
падналия на пазара
от конете ечемик.

Малкият врабец Сивушко
я замолил простодушно:
– Чик-чирик, чик-чирик,
дай ми малко ечемик!

– Га-а, га-а, за кога
теб ти трябва ечемик?
– Чик-чирик, засега!
– А, не искаш ли ритник?

Домъчняло на Сивушко –
бил неопитен и млад.
Под една стреха се сгушил
и треперил той от глад.

След Сивушко друг дошел –
пак премръзнал, изгладнел.
Събрал се врабчовия свет
под стрехата на съвет.

И решили с всички сили,
попрестане ли снега,
да сразят врага.

Боят свърши със победа.
Би се храбрата дружина.
Който иска, нека гледа
как от враната остана
само пух и перушина.

ПРОЛЕТ

Асен Разцветников

Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.

МОЛИТВА

Димитър Спасов

Благодаря Ти, Боже мили,
че ме даряваш с крепки сили.
Че ми изпращаш благослов,
надежда, вяра и любов.

Сега раста, не ме оставяй,
в добри дела ме направлявай,
да бъда, Боже, милостив,
да съм добър и справедлив.

По светли пътища води ме,
да славя, Боже, твоето име.
Дай мирни дни, щастлив живот,
на моя мил, добър народ.

МОГА САМ

Зоя Кацарова

Мога сам по улицата вече
да пресичам отдалече.
Знам къде това да става –
точно, дето мига светофара.

Със око червено гледа –
„Стой, ти, мирно до съседа!“
Жълтото око ти казва:
„Внимавай, правилата спазвай!“

Светне ли зелено, знай –
„Премини на другия край!“
Мога сам по улицата вече
да пресичам отдалече.

МОЛИТВА

Иван Вазов

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша.

Запази ми Ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща.

Дай на мама, дай на тате,
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ.

ДЕЦАТА НА КЪЛВАЧА

Радой Киров

Децата на кълвача
решаваха задача.
На тънък клон от ясен,
но с отговор неясен.

След дълги часове
събраха две и две.

Когато падна здрача
и се прибра кълвача
той беше възхитен:
“За толкоз кратък ден
решили сте без грешка
задача много тежка.

ЧУЧУЛИГА

Цоньо Калчев

Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литва долу над селца.

До градинки се снишава,
над къщята приближава
и на селяни тогаз
сякаш дума с ясен глас:

„Хей, орачи работливи,
погледнете ваште ниви –
клас навел е стъбълца,
пълен с хубави зрънца.“

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

Иван Вазов

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.

Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приеми!

УЧИЛИЩЕ

Иван Вазов

Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжчица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.

ЩУРЕЦ И МРАВКА

Александър Божинов

-Бабо Мравке, де така?
-Тичам, Щурчо, за храна.
А, ти де със таз гъдулка?
-Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
-Ами кога сняг запръска,
що ще чиниш ти зимъска?
-Ще поискам, срам не срам,
от твоето житце сбрано.
-Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!

ТАТКОВИНА

Петко Р. Славейков

Хубава си, татковино –
име сладко, земя рай;
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг;
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ

Иван Вазов

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

РОДНА РЕЧ

Ран Босилек

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татко,
що говорим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти …
Милва като нежна песен,
като утрин звън трепти!

РОДНА СТРЯХА

Ран Босилек

Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях …

Къщичка на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

 

Изучени песнички

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Пишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става
буква хубава и права.

Тези буквички чудесни
още са ни неизвестни.
Ние малките дечица
пишем само колелца.

Ние славим имената,
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили,
буквите са ни дарили.

РОДНА РЕЧ

Родна реч омайна, сладка,
що звучи навред край мен.
Реч на мама и на татка,
реч що мълвя всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти.
Вечер приказки на нея
мама тихо ми реди.

И над книгата унесен
родна реч ми пак шепти.
Милва тя кат нежна песен,
като утрин звън трепти.

 

ДЕТСТВО МОЕ

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Пак в юмрук ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия.
Пак с пипер да поръся филия от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна.
Всеки ден по една дяволия да е от мен.

ПРАЗНИК

Край пътеката на утринта,
продавач ме срещна с цветя.
Делник беше този ден тих и най-обикновен.
А, цветя купува си светът, щом те празник трябва да красят.

Но не зная и сега защо.
Как се случи и какво бе то?
В този делник, в този ден, тих и най-обикновен.
Аз неволно пред цветята спрях и посегнах с очи към тях.

Радост има скрита някъде край нас.
И настъпва час, когато без да ни попита...
Тя долита. Продавача се усмихна и ми подаде цвете без пари.
Делник беше този ден тих и най-обикновен.
И камбани звъннаха безброй, че внезапно стана празник той.

Радост има скрита някъде край нас.
И настъпва час, когато без да ни попита...
Тя долита. Но не зная и сега защо.
Как се случи и какво бе то?
В този делник, в този ден, тих и най-обикновен.
И камбани звъннаха безброй, че внезапно стана празник той.

ЧЕЛО КОТЕ КНИЖКИ

Чело коте, чело коте, чело коте книжки
как се хващат, как се хващат малки сиви мишки.
Първо правило това е свий добре уши,
на дъга извий гръбнак, както прави татко котарак.

Писи, писи, пис, мац пис,
мър мяу, мър мяу.
На дъга извий гръбнак,
както прави татко котарак.

После с кадифени лапи
фигура, тихо стъпвай,
към мишока леко се промъквай.
Много важно е за скока ти да избереш
най-удобният момент, туй на мама маца е патент.

Писи, писи, пис, мац пис,
мър мяу, мър мяу.
Най-удобният момент,
туй на мама маца е патент.

Чело коте, чело коте, чело коте книжки
как се хващат, как се хващат малки сиви мишки.
Но накрая, но накрая старият мишок
тъй го стресна, че забрави своя пръв урок.

 

КНИЖКА СЛАДКОДУМНА

Книжка имам сладкодумна с нея скитам по света. Тя ме прави силна, умна, дар ми дава доброта.

В нея с Лукчо и Черешко спорим често с Дон Домат, а графините, тъй тежки, пукат, пукат се от яд.

Наум с Пипи бързо смятам: частно, разлика и сбор. После смело се премятам, лудо скачам през стобор.

С Хъмпти-Дъмпти и Алиса гръмко смея се и аз – та Алиса чак се слиса – двете смеем се в захлас.

КНИЖКА С ПРИКАЗКИ

Щом отворя шарената книжка, листите й трепват със въздишка, приключение след приключение разказват, цялата земя пред мен показват. Девойка, бяла като сняг, работи, не подвива крак – тя в горската къщурка шета за седем братчета джуджета.

Познавам хитър котарак – известен веселяк, смелчак! Той носи шапка с перо и чизми, шпори от сребро.

Вълкът измършавял от глад, решил да хапне за обяд, момиченцето пременено в наметка с шапчица червена.

Щом затворя шарената книжка, листите притихват със въздишка. Тъжни, весели, добри, красиви приказките вътре пак заспиват.

ВЪЛКЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Аз съм страшен, сив, зъбат – цар на приказния свят. Вчера глътнах цяла бабка и Червена шапка, но захърках сред синчеца, не видях ловеца.

В приказките и децата знаят, надхитрен си, Вълчо, най-накрая. Ау-у! Ау-у! Да, да, да.

Аз съм страшен, сив, зъбат – цар на приказния свят. Седем хубави козлета днес са ми късметът. Майката, коза грижлива, на пазар отива.

НЕКА БЪДЕМ ДОБРИ

Звън от шейни, светят елхи.
Греят лицата ни, Коледа е!
Чака подаръци всяко дете.
С радост минутите брои.

Пр.: До всеки дом той ще спре
най-добрия дядо Коледа,
с пълна торба дар за всеки има.
До всеки дом той ще спре,
най-добрия дядо с бяла брада и пълна торба
дар за всеки носи.

Нека спасим вярата в нас,
смели мечти за бъдните дни.
Тази нощ, празнична нощ,
Бог се роди, нека бъдем добри.
всичко в чистота блести!

НЕКА ВСЕКИ КАЖЕ МОГА

Пак ме галят по нослето първите лъчи,
Слънчо идва от небето, музика звучи.
И политва звънка песен от минор в мажор,
бяла птица в пътя млечен в детския простор.

Пр.: Ще погаля всички хора,
ще отключа радостта!
Нека всеки каже „мога“,
за да е красив света!

Пак ме галят по нослето първите лъчи,
Слънчо идва от небето, музика звучи.
Черно-белите клавиши трепетно стоят
на пианото изящно – те са моя свят.

РОДНИ ПЛОДОВЕ

Имам аз във своя дом
едри дини чак от Лом,
ябълки от Кюстендил,
в избата съм наредил.

Пр.: От села и градове
сладки родни плодове,
си докарвах колко щеш.
Хайде с мене да ядеш!

Ходих скоро и със влак
зарад грозде в Грозден чак,
сочни круши в Кричим брах,
де не ходих, де не бях!?

Взех си сливи от Троян –
и през родния Балкан –
в Петрич днес отивам знам,
сладки праскови да ям!

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Пишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става
буква хубава и права.

Тези буквички чудесни
още са ни неизвестни.
Ние малките деца
пишем само колелца.

Ние славим имената,
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили,
че ни буквите дарили.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

В училище научих вече
Левски кой е бил.
Във робски времена далечни
той се е родил.

Ще помня делото му свято,
лъвския му скок,
с който влезе във сърцата
на нашия народ.

Пр.: Геройски с вяра и чест,
с врага се бил до край!
Аз българче да бъда днес
в свободен роден край!

ЗНАМЕТО НИ Е ТРИЦВЕТНО

Знамето ни е трицветно,
мило, хубаво, приветно.
Ний държиме го с ръчички
и обичаме го всички.

Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла /2
и обичаме го всички. /2

Цветовете му са мили,
бял - снежинки лекокрили.
Цвят зелен е на тревата,
а червен е на зората.

Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла /2
а червен е на зората. /2

 

Изучени приказки

  •  „Трите прасенца“ – английска приказка

  • „Трите пеперудки“ – немска приказка

  • „Вълкът и седемте козлета“ – Братя Грим

  • „Най-хубавото птиче“ – Георги Райчев

  • „Най-работливият“ – Кина Къдрева

  • „Червената шапчица“ – Братя Грим

  • „Тримата братя и златната ябълка“ – народна приказка

  • „Врана и лисица“ – народна приказка

  • „Хитър Петър и господарят“ – народна приказка

  • „Двете козлета“ – народна приказка

  • „Къщичка под снега“ – Емилиян Станев

  • „Срещу Нова година“ – Ран Босилек

  • „Бяла приказка“ – Валери Петров

  • „Автобусчето, което се страхуваше от тъмното“ – Доналд Бисет

  • „Есенна приказка“ – Ангел Каралийчев

  • „Дора и нейната книжка за добри обноски“ – Кристин Ричи

  • „Бърза помощ“ – Ран Босилек

  • „Съдружие“ – Асен Разцветников

  • „Мързеливското лозе“ – Георги Райчев