СНЕЖЕН ЧОВЕК

Трупахме, трупахме топки от сняг
снежен човек си направихме пак.

Гледайте, гледайте този юнак,
който направихме само от сняг.

Има си шапка, в ръцете метла,
шалът на баба, дори очила.

Ето от морков му сложихме нос,
трябват ботуши, защото е бос.

ДЯДО КОЛЕДА

Снежен прах шейничка вдига,
Дядо Коледа пристига.
Има той брада от сняг
и кожух, и нов калпак.

А, торбата му прочута
от играчки е издута.
Влизай, влизай в този час,
Дядо Коледа при нас.

ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА

Пиша от сърце
кратко писъмце:
Мили, дядо Коледа,
вече слушам аз!

Ти ми донеси
кукличка да спи,
толкова голяма
и да казва „мама“.

МЕЦАНА

Туп, туп, туп полечка,
все по таз пътечка
стигнала Мецана
горската поляна.

Киселец набрала
пълничка торбица
Мечо нагостила
с топличка чорбица.

МИШЛЕНЦЕ И ПИСАНА

Гризнало мишленце
сиренце парченце,
сладко се наяло,
радостно запяло:
-Цър, цър, цър –
сладко се наяло,
цър, цър, цър –
радостно запяло.

КРУШКИ ЗА МЕЧО

Мечо си облече топлото елече.
С крушки в торбата тръгна към гората.
Зима иде вече, той е умно мече.
В топлата хралупа крушки ще си хрупа.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

Зеленчуци, който не яде,
той голям не ще да порасте,
не ще има розови страни,
всеки ще го победи.

Морковчето вика: „Ела тук!“
Ряпата крещи и тя напук.
Леля Зелка в ъгъла се смей,
а домата червеней.

ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО

Зайченцето бяло цял ден си играло
в близката горичка със една сърничка.
Вече се стъмнило, слънцето се скрило.
Зайчето разбрало, че е закъсняло.

Хукнало да бяга, както му приляга,
но във тъмнината сбъркало следата!
Седнало да плаче малкото юначе.
На кого да каже път да му покаже?

Хей, в тъмнината с лампичка в ръката
малката Светулка, на щуреца булка.
Зайчето видяла, пътя му огряла.
Отишло при Зайка, свойта мила майка.

ХЕЙ, РЪЧИЧКИ

Хей ръчички, хей ги две —
те ме слушат най-добре.
Едната мие другата,
а пък двете — лицето.

Таз ръка е дясната,
а пък тази лявата.
Цапа-цапа ръчички,
тупа-тупа мънички.

Да се хванем за ръце,
да направим колелце.
Трака-трака колелце,
туй е нашето хорце.