Така ще му помогнете да си изгради адекватна самооценка

За да е успешен, човек трябва да има правилна самооценка. Тя се изгражда в предучилищна възраст, между З и 7, под влияние преди всичко на родителите. При формирането и значение имат атмосферата в семейството, разбирането и подкрепата, която получава детето, чувството му за психологическа защитеност.

Детето с адекватна самооценка създава около себе си атмосфера на искреност, състрадание, отговорност, обич. То усеща, че го ценят и уважават, вярва в себе си, но заедно с това е способно да помоли за помощ. Умее да взима решения, да си признава грешките. Понеже цени себе си, оценява и околните. Няма бариери, които да му пречат да изпитва различни чувства към себе си и околните. Приема себе си и другите, каквито са.

Добър начин за постигане на адекватна самооценка е да не предпазвате детето от проблеми, като винаги ги разрешавате вместо него. Да му давате да върши домакинска работа и да получава заслужена похвала за нея, за да се чувства сръчно и полезно. Поощрявайте инициативите му. Не го сравнявайте с други деца. Анализирайте заедно неуспехите му и правете изводи, като давате примери с грешки, които вие сте допускали в работата си примерно. Винаги се старайте да приемате детето такова, каквото е.

Ако е със завишена самооценка, то смята, че винаги е право. Стреми се да доминира над връстниците, защото вижда техните слабости, но не вижда своите. Гледа на другите от високо и с всички сили се стреми да е център на вниманието. От него може да се чуе: " Аз съм най-добрият." Такова дете често е агресивно и пренебрегва постиженията на останалите.

Добър начин да вкарате в релси завишената самооценка е да учите детето да се вслушва в мнението на околните, да се отнася към критиките спокойно и без агресия, да уважава чувствата и желанията на другите деца, защото те са точно толкова важни, колкото собствените.

Детето със занижена самооценка е тревожно и неуверено. Постоянно си мисли, че ще го излъжат, обидят, недооценят. Винаги очаква да му се случи по-лошото и гради около себе си стена от недоверие. Страни от другите, обидчиво е. Такива деца трудно се адаптират в нови условия. При изпълнението на всяка задача се настройват предварително за провал, срещат непреодолими препятствия. Често се отказват от нови дейности заради страха, че няма да се справят. Преувеличават чуждите успехи и подценяват собствените. Занижената самооценка е по-лошия вариант за развитието на детето. Тя често е причина за трайни психологически нагласи от типа"Аз съм глупав", "Нищо не умея", "Неудачник съм."

Похвалите имат голямо значение при формиране на самооценката. Важно е да хвалите правилно. Не хвалете детето за нещо, което не е постигнало само. Не го правете от съжаление или пък от желание да му се харесате. Не го хвалете за играчки, вещи, дрехи, нито пък заради това, че е красиво или здраво. Затова пък поощрявайте всеки опит за самоизява и развитие.

Само с похвали обаче не става. Наказанието също има роля при формиране на самооценката. Наказвайте умно, с мярка и се придържайте към няколко правила. Наказанието не бива да вреди нито на физическото, нито на психическото здраве. Ако се съмнявате дали трябва да накажете детето, по-добре не го наказвайте. Наведнъж налагайте само по едно наказание. Може да е строго, но да е само едно.

След наказанието идва прошка. Щом инцидентът е приключил, повече не го споменавайте и не се връщайте към миналото. Не унижавайте, когато наказвате. Никога не наказвайте детето, ако е болно или не се чувства добре, когато се храни, преди или след сън, по време на игра, веднага след душевна или физическа травма. Не го наказвайте, ако въпреки искрените си старания не може да се справи със страховете си, със своята невнимателност, тромавост, раздразнителност или друг недостатък. Не наказвайте, ако не сте наясно с мотивите за една или друга постъпка. Не наказвайте и ако вие самите сте уморени, ядосани, гневни поради някакви ваши си причини.