При малкото дете инатът често е израз на желанието му да опознава света. Нормално е детето да тича, да пипа всичко, в някои момент да се заинатява, че иска точно това, а не онова, за което настоява родителят.

Според психолозите по този начин то заявява своя стремеж към самостоятелност, своето собствено аз. Упоритото запъване да стане на неговото му дава усещане, че владее ситуацията, което повишава личната му самоувереност и самочувствие. От тази гледна точка не е желателно да се потиска това поведение, ако не е опасно, казват специалистите.

Не го обвинявайте за ината, а преценявайте доколко вашите изисквания са основателни.

Ако смятате възникналия конфликт за маловажен, просто го подминете, дори да подозирате, че прави нещо на инат - пуска трохи на пода, да речем. С липсата на съпротива и внимание от ваша страна тихо и кротко ще потушите детския бунт.

Ако обаче става въпрос за безопасност или морални ценности, не бива да отстъпвате. Не се ядосвайте и не спорете, отстоявайте позицията си последователно.

• Изяснете проблема - защо постъпва така. После включете детето в търсене на решението му. По този начин ще бъдете заедно, а не един срещу друг. Похвалете го за участието или за доброто му поведение.
• Никога не казвайте ”защото аз така искам”. Обяснете, че това, за което настоявате, е правилното, а не това, което детето с ината си иска да постигне.
• Когато поставяте задача за изпълнение, изберете подходящо време ако не прекъсвате детските занимания, ще избегнете конфликти.
• Бъдете настоятелни в преследване на целта - предварително обявете какво ще е наказанието за проявена опърничавост. Не действайте със заплахи и сила. Грубите методи ще потиснат самочувствието на детето и усещането за самостоятелност.
• Ако много се ядосате, изчакайте, докато се успокоите (излезте от стаята например). Гневът е най-лошият родителски съветник, затова пристъпвайте към наказания само когато сте спокойни.