Ако детето се нарисува на четвъртото, петото, шестото или седмото стъпало, има средна самооценка. Тя се смята за адекватната

Самооценката, която детето има за себе си, се формира от най-ранна възраст в семейството. От родителите зависи мнението му - дали се мисли за добро или лошо, умно или глупаво, способно в или не, обясняват специалистите. Детето с по-високо самочувствие има много по-големи шансове за успех в сравнение с детето, което смята, че все се проваля и най-близките му са недоволни от него. Но и прекаленото самочувствие често се превръща в пречка, защото то не полага достатъчно усилия или пък изживява разочарование, когато започне да се конкурира с връстниците си.

Психолозите твърдят, че лесно можете да проверите самооценката на 4-5-годишното дете с тест.

Щом то вече може да брои до 10, нарисувайте на лист стълба с 10 стъпала. Обяснете, че на първото стъпало - стоят най-лошите момичета и момчета, които познава. На следващите се намират по-добрите. Така градацията продължава, като най-високото стъпало заемат най- добрите.

Нека вашето дете само в избере и се нарисува на едно от стъпалата. Ако то постави себе си на първото, второто или третото, значи самооценката с му е занижена, тълкуват психолозите. Ако е на осмото, деветото или десетото, самооценката му е силно завишена.

За адекватна самооценка се смята средната. Тези децата са активни и общителни. С желание участват в игри, не се сърдят прекалено, ако загубят, и не дразнят партньора, който е претърпял поражение.

Децата със занижена самооценка са пасивни, мнителни, лесно обидчиви. Някои не обичат колективни игри, защото се боят да не загубят. Други пък се стараят да компенсират негативната оценка, която получават в семейството, при общуването с други деца. Но понеже искат да бъдат първи или да се налагат, излизат от това общуване сърдити и разочаровани.

Детето със завишена самооценка се стреми във всичко да бъде над другите. То е склонно дори да проявява агресия в желанието си непременно да се наложи като лидер сред връстниците си.

Идеалният вариант е самооценката да съвпада с реалните възможности на детето. Задачата да я изградят е на родителите. Затова психолозите съветват често да говорите с детето си за неговите добри качества и умения, както и много внимателно да се грижите да отстранявате слабостите му.