Правилата се задават в спокойна обстановка, разясняват се причините за тях и срока на действие. 

Когато сме емоционално ангажирани, трудно можем да се вслушаме в разумни доводи, децата също. Понякога в такива ситуации можем да използваме сила: “Забранявам ти, защото съм твоя майка и аз решавам!“ Все пак, за да бъде прието дадено ограничение, за детето е важно да знае защо то съществува. Например вместо да викаме и да заплашваме: „Ела тука! Чуваш ли какво ти казвам, можем докато вървим по улицата да разясним: „Смятам, че още си малък да пресичаш сам и се тревожа, че няма да забележиш колите, а и те теб. Когато се убедя, че внимателно се оглеждаш и пресичаш сáмо на пешеходна пътека, когато няма коли, ще ти позволя да пресичаш сам ”

Важно е да изразяваме позиция и ние като родители да спазваме това, което проповядваме.

 Например ако ограничавате времето на детето пред телевизора или телефона, а телевизорът непрестанно е включен или вашият поглед е непрекъснато вперен в телефона, детето ще възприеме това ограничение като несправедливо наказание, а не като грижа за здравето му.

Правилата се поставят предварително и следим за тяхното спазване, докато не се превърнат в навик. 

Разбира се, не винаги човек се сеща да забрани всичко, което е опасно за детето преждевременно, но основните принципи е важно да се знаят и зачитат. Например миенето на ръцете преди хранене може да е съвсем естествен процес, когато е предварително разяснен и се спазва преди всяко хранене, докато детето не започне да го прави самостоятелно. Тук децата най-често започват да проявяват опозиционно поведение. Това, което родителите не разбират, е, че в повечето случаи те не се бунтуват срещу самото правило, а срещу начина, по който е поставено.

Нужно е границите да са прости и ясни.

За да сме чути и разбрани, е нужно първо да утвърдим емоцията на детето и правото му да я изпитва: „Виждам, че си ядосан и сигурно има причина за това. Готова съм да я чуя.“ И когато сме го чули, разбрали и поговорили за чувствата му,  да поставим нужните ограничения.

Границите е нужно да се поставят от позицията на грижа за детето и за себе си.

Добра практика е преди да отречем дадено поведение като неподходящо, да се запитаме какво точно не одобряваме и дали загрижеността ни движи или необоснован страх, а може би лоялност към това, което ние сме получили като деца.

Границите се поставят с уважение към личността на детето.

Дори и ние като възрастни често се идентифицираме с правенето и се засягаме при отказ или забрана, преживявайки го като отхвърляне. Представете си как се отразява това на децата, които са изцяло погълнати от дейността си.

Границите не са статични – нужно е да се актуализират.

Във всеки един етап от развитието на децата е добре да сме наясно и да сме последователни в това, кое е наша отговорност, кое – тяхна и кога можем да ги подкрепим да са по-автономни. Например едно три годишно дете може да се храни напълно само, да слага приборите и салфетките на масата, да си сипва храна в чинията и да  отсервира. Ако майка му прави всичко вместо него, тя му пречи да изследва самó света около себе си и детето започва да губи интерес към него и себе си. По-голямата свобода идват с повече отговорности и когато те са навременни, децата се справят с тях с радост.