Когато детето се ядоса, то има малко варианти, чрез които да изрази своя гняв – или чрез думите си или чрез поведението си. Например, детето може да започне да хвърля, чупи играчките, да рита, да удря, да крещи. Срещу тези постъпки, трябва да се вземат мерки.

Ако не разрешим на детето да изрази гнева си по някакъв начин, то ще го трупа в себе си, ако наказваме детето, затова, че изразява своя гняв, чрез думи или поведение, то ще го потисне и задържи и в резултат на това, няма да може да се научи да контролира разумно гнева си. Често, когато родителите са изправени пред детския гняв те избухват и изсипват тежестта на своя гняв върху детето, тогава децата са безпомощни.

Когато детето е ядосано, ние като добавка му се караме и го заплашваме: „Спри да говориш по този начин! Забранявам ти да правиш така! Стига си приказвал, че ще те ударя!”, тогава детето или ще спре да говори и да се държи по този начин и ще потисне гнева, който ще се прояви по-късно, или ще продължи с гневния изблик.

Затова е важно да научим детето да контролира гнева си по най-подходящия начин, като разсейва гнева си, а не го потиска в себе си. Това може да стане с думи, когато родителите намерят пътят до сърцето на детето, да разберат защо то се чувства така, защо се държи по този начин, защо се е ядосало, любезно да разсеем гнева към човека или нещото, на което се е ядосало детето. Щом като детето проявява своя гняв, значи нещо го е предизвикало има някаква причина, за нас то може да е нещо елементарно, но за детето да е важно, затова не бива да се нахвърляме върху детето с гневни изблици, а да го предразположим и накараме да ни обясни, какво го е разочаровало и го подтиква към това поведение, когато разберем детето и то ни се довери, ще ни бъде много по-лесно да му обясним, защо не си заслужава да се ядосва и нервира толкова много. Чрез разговор ние ще помогнем много повече на детето да разсее гнева, тогава когато истински сме го изслушали и му показваме, че разбираме защо е недоволно, но му покажем правилния начин, по който да реагира ще постигнем много по-големи резултати.

По този начин родителят подхожда с любезност и твърдост. Любезност, която е водена от дълбока обич към детето, и стремеж да не се наслагват страх и безпокойство у него, особено чрез нашия собствен гняв. Твърдост, която съдържа ясни изисквания и последователност, но не грубост и насилие. Да, ние трябва да покажем на детето, че не бива да се държи по-този начин дори, когато е ядосано, но с личен пример, разговори и обяснения. Можем да поставим нашите изисквания, но да сме последователни всеки път и да се съобразяваме с възрастта на детето- не можем да очакваме от три годишното дете, същото което очакваме от осем годишното.

В крайна сметка е трудно да научим детето да контролира гнева, но това е една от големите отговорности на родителите, трябва да се отнесем сериозно към това и да внимаваме как действаме, за да бъде в правилната посока.