В ранна възраст не възприемат частицата „не„

Много родители не знаят, че малките деца просто не чуват частицата „ не “, обясняват психолозите. Затова те често възприемат забраната като упътване за действие.

Вие казвате „ Не пипай ", синът или дъщеря ви пипва, а на вас ви се струва, че прави напук. Нищо подобно - човешкото подсъзнание е така устроено, че не приема отрицателни съждения.

Старайте се да говорите на детето си, като избягвате отрицателните форми. Винаги когато е възможно, употребявайте положителни изречения.

Вместо „ не пипай „ , кажете „ остави това „ или още по-добре „ чакай, аз ще ти го покажа „ .

Според педагозите трябва да сведете до минимум забраните, ако искате детето да ги изпълнява. Нека те са свързани главно с безопасността. Тези забрани не трябва да се нарушават по никакъв повод. Всеки път, когато се опита да ги наруши, реагирайте спокойно, но непреклонно с „ Не може “, След това отвлечете вниманието му и го насочете към нещо друго, безопасно и интересно.

Всичко останало обяснявайте и изисквайте с положителни изречения.

Никога не забравяйте, че хората се раждат надарени както с любознателност, така и със смелост. Експертите казват, че на всяка детска площадка има поне една майка, която я убива.

Да, в началото смелост та е неразумна, има нужда от предупреждения (“ Внимавай на пързалката “) и от забрани (" Не се приближавай, докато друго дете се люлее, за да не те блъсне люлката “). Но и от баланс. Прекалена родителска предпазливост и излишни забрани могат да прогонят завинаги куража и инициативата.

Прекомерно защитаваните деца започват да си мислят, че светът е враг, че е по-лесно да се държат за полата на мама. Стават пасивни, чакат някой друг да води, липсва им смелост да приемат предизвикателства и не постигат успехи.