Патриотичното възпитание в детската градина е част от възпитателния процес, който има за цел формирането на личността. Патриотичното възпитание на децата в предучилищна възраст е целенасочен, специално организиран процес за насърчаване на патриотичните чувства, обогатяване на детето със знания за Родината, развиване на необходимостта от дейности в обща полза и развиване на умения и способности за морално поведение. Възпитаването на подрастващите в духа на патриотизъм, международна солидарност и хуманизъм е основна задача при тяхното формиране.

У децата от 5-годишна възраст се развиват редица висши чувства – интелектуални, морални и естетически. Патриотичното възпитание през тази възраст със своето определено съдържание и целенасочено проявление започва да оказва влияние върху детското мислене и поведение. Създава се конкретно положително отношение към дадени обекти, национални герои и явления, които стават близки, любими, родни.

При децата от 6-годишна възраст е налице известно диференциране на етичните понятия. Те започват да схващат постепенно редица близки конкретни обекти като част от родната земя, за която се формира понятие макар и с ограничено, конкретно съдържание.

Патриотичното възпитание в детската градина се осъществява чрез решаването на следните по-конкретни задачи:

1. Създаване на привързаност към семейството, детската градина и родното място.

2. Запознаване с отделни забележителни национални обекти.

3. Възпитаване в любов към родния език и народното творчество.

4. Уважение към делото на видни патриоти.

Водеща роля в изграждането на личността на детето от предучилищна възраст играе семейството. Именно в семейството, благодарение на усещането за „ жива човешка среда ” и на основата на наблюдаваните форми на поведение на възрастните, детето придобива първия си социокултурен опит.

Друга задача на патриотичното възпитание в детската градина е създаването на любов към родния език и народното творчество. Чрез приказките, разказите и народните песни у децата се създава интерес към родното слово. А посредством изобразителното изкуство, народните шевици и танци – любов към фолклора. Народното изкуство влиза в съвременния живот на детето заедно с народната песен и приказка, затова то му е близко и разбираемо. То трябва да се превърне в основен източник за развитие на детската творческа дейност, за да се роди голямата любов към всичко родно в областта на музиката, живописта и литературното творчество.

Педагозите от детската градина съвместно с родителите могат да помогнат на децата да получат представа за различните видове народно изкуство и да преживеят своето отношение към тях в продуктивна, игрова дейност. Запознаването на детето с народното изкуство развива неговия вкус и отговорно отношение към материалните ценности, създадени от предишните поколения.

Чрез литературното народно творчество децата опознават обичаите и традициите на своя народ, националните особености, героизма и доблестта на народния герой. За патриотичното възпитание допринасят и празниците. Художественото оформление на празника, неговото емоционално и същевременно идейно насочено съдържание оставят силни впечатления у децата. Децата трябва да слушат националния химн и да украсяват детската градина с националния герб и знаме за отбелязване на националните ни празници, за да могат постепенно да свързват украсата със съдържанието на празника.

Предучилищната възраст е важен период в живота на детето, когато се формира чувството за собствените възможности, потребността от самостоятелна дейност, основните представи за обкръжаващия свят, за доброто и злото в него, представите за семейство и за роден край. Именно предучилищната възраст е „ златното ” време за духовно-личностното изграждане. В предучилищния период става активно натрупване на нравствен опит, a обръщането към духовния живот започва именно с нравственото самоопределяне и изграждане на самосъзнание.