Образованието е в сърцето на личното и обществено развитие. Неговата мисия е да осигури на всеки човек възможност да развие напълно всички свои таланти и да реализира своя съзидателен потенциал.

Съвременните педагогически тенденции и образователни стратегии предполагат формиране на личности, които успешно да се приспособяват към новата динамична и бързо променяща се среда. Те предлагат форми на педагогическо взаимодействие, при което вниманието се насочва към жизнено значими за детето ситуации. Продължава да доминира идеята за цялостно развитие на личността на детето чрез стимулиране, адаптиране, индивидуализиране и интегриране на неговата активност в средата, в която живее и се развива.

Най-пряко въздействие за развитието на детето от предучилищна възраст оказват детската градина и семейството.Семейството е първата социална среда, в която детето попада с отразен опит,традиции и култура на общуване.Тази роля не може да бъде заменена,защото тук се създават еталоните на човешкото поведение,гради се ценностна система.

Възпитателното въздействие в семейството е насочено към психо-физическото и емоционално развитие на детето и съдейства на детската градина за реализиране на неговия възрастов потенциал.В семейството децата придобиват първите умения да се самообслужват,които стават основа за формиране на самостоятелността като най-важното качество на детската личност.Детето привиква да живее в колектив.Получава първите представи за честност,скромност,справедливост, съпричастност и емпатия.Стилът на общуване в семейството създава условия за развитие на качествата дружелюбност,колективизъм,отговорност,трудолюбие.

Детето не може да израства само и единствено в семейството.Детската градина се доближава до семейството, но не може да го замени.Тя спомага и благоприятства за социалното,интелектуалното,нравственото развитие на децата. Ето защо детската градина и семейството се допълват, обединяват и всеки има своята полезност в детското развитие.Именно синхронизирането на възпитателните усилия на семейството и детската градина е основна предпоставка за развитието на физически и психически здраво дете.

Детската градина заема важна част от живота на детето през първите най-важни седем години, когато се развиват основните човешки дейности – игра, познание и предметно-практическа дейност. Чрез възпитание и обучение, развива усвояване на знания, умения и навици, социални способности за общуване и комуникация, социално ориентирано поведение в природата и обществото, създава представи за заобикалящата действителност, развива креативни способности и самостоятелност на личността, когнитивна и психомоторна компетентност, възпитава нравствени норми, правила и идеали.

Чрез различните форми на сътрудничеството и взаимодействието, между учителите и родителите в детската градина се създават условия, за възпитание, социализация, отглеждане, обучение, на децата, както и за формиране на положително отношение към детската градина. Най-значими за неговото възпитание и развитие са взаимоотношенията с родителите и учителите. В този смисъл триадата „дете – родител – учител” е в основата на многопосочните социално педагогически взаимодействия, даващи възможност на детето да има активна субектна позиция. От друга страна, връзката между родители и учители е съществено условие за успешната адаптация на детето в социалната среда.

Eто защо сътрудничеството между и учители се разглежда като важен аспект на добрата педагогическа практика. Детската градина представлява първото външно звено от постепенно разширяващата се мрежа на социални взаимоотношения.