Когато детето се ядоса, то има малко варианти, чрез които да изрази своя гняв – или чрез думите си или чрез поведението си. Например, детето може да започне да хвърля, чупи играчките, да рита, да удря, да крещи… Срещу тези постъпки, трябва да се вземат мерки. Никой не е в състояние да потиска гнева си и да го задържа изцяло у себе си.

Ако не разрешим на детето да изрази гнева си по някакъв начин, то ще го трупа в себе си, ако наказваме детето, затова, че изразява своя гняв, чрез думи или поведение, то ще го потисне и задържи и в резултат на това, няма да може да се научи да контролира разумно гнева си.

Когато детето е ядосано, ние като добавка му се караме и го заплашваме: „спри да говориш по този начин! Забранявам ти да правиш така! Стига си приказвал, че ще те ударя!”, тогава детето или ще спре да говори и да се държи по този начин и ще потисне гнева, който ще се прояви по-късно, или ще продължи с гневния изблик. Важно е да научим детето да контролира гнева си по най-подходящия начин, като разсейва гнева си, а не го потиска в себе си. Това може да стане с думи, когато родителите намерят пътят до сърцето на детето. Да се опитат да разберат защо то се чувства така, защо се държи по този начин, защо се е ядосало.

Щом като детето проявява своя гняв, значи нещо го е предизвикало има някаква причина. За нас то може да е нещо елементарно, но за детето да е важно, затова не бива да се нахвърляме върху детето с гневни изблици, а да го предразположим и накараме да ни обясни, какво го е разочаровало и го подтиква към това поведение, когато разберем детето и то ни се довери, ще ни бъде много по-лесно да му обясним, защо не си заслужава да се ядосва и нервира толкова много.

Чрез разговор ние ще помогнем много повече на детето да разсее гнева, тогава когато истински сме го изслушали и му показваме, че разбираме защо е недоволно, но и да му покажем правилния начин, по който да реагира, и така ще постигнем много по-големи резултати.

Да, ние трябва да покажем на детето, че не бива да се държи по-този начин дори, когато е ядосано, но с личен пример, разговори и обяснения. Можем да поставим нашите изисквания, но да сме последователни всеки път и да се съобразяваме с възрастта на детето. Не можем да очакваме от три годишното дете, същото което очакваме от осем годишното. В крайна сметка е трудно да научим детето да контролира гнева си, но това е една от големите отговорности на възрастните и затова трябва да се отнасяме сериозно към това.