BG
  »  IV-та - Рапанче  »  Аз научих

Изучени стихчета

ЗИМА ИДЕ

Кирил Христов

Всеки ден редей гората,
рони сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав, бял снежец.

И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.

И пързалката тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак ...

ЕСЕНЕН ПАЗАР

Драго Попов

Чушки, чушки, чушки -
алени, червени,
колко са красиви
в есенни премени!
До тях се надуват
тлъсти хубавелки,
гъски еднокраки -
къдрополи зелки.
Морков жълт ядосан
все напред се бута.
- Стой! - по него вика
чушчицата люта.
Празът на цвеклото
нещичко подвиква,
свела ухо, слуша
тумбестата тиква.
Сред тях продавачът,
понахлупил капа,
вика, та се къса:
- Хайде, ряпа, ряпа!

КНИЖКА ВЕСЕЛУШКА

Веса Паспалеева

Аз съм книжка веселушка,
ваша най – обична дружка!
Приказчици зная чудни
за петленца ранобудни,
за Мецана и Щурчето,
и за трактора в полето!
С мойте песнички звънливи
ще пораснете щастливи!
Аз съм книжката любима –
колко радост в мене има!

ЕСЕН

Трайко Симеонов

Глъхнат вред полята,
хълмове, горички.
Няма ги да пеят
веселите птички.

Към предели южни -
някъде далече -
зад морето бяло
отлетяха вече.

Капят и листата
от унили клони,
златошита есен
златни сълзи рони.

 

Изучени песнички

ДЕНА

Тръгнала е Дена, мамо, за вода студена.
Тръгнала е Дена, мамо, за вода студена.

Ах, Дено, Денке ле, за вода студена.
Ах, Дено, Денке ле, за вода студена.

Чиста, бяла, пременена, всякога стъкмена.
Чиста, бяла, пременена, всякога стъкмена.

Ах, Дено, Денке ле, всякога стъкмена.
Ах, Дено, Денке ле, всякога стъкмена.

Менците и светят, мамо, като посребрени.
Менците и светят, мамо, като посребрени.

Ах, Дено, Денке ле, като посребрени.
Ах, Дено, Денке ле, като посребрени.

Всички поздравява, мамо, кротка и засмяна.
Всички поздравява, мамо, кротка и засмяна.

Ах, Дено Денке ле, кротка и засмяна.
Ах, Дено Денке ле, кротка и засмяна.

Скромна като теменужка, Дена ми е дружка.
Скромна като теменужка, Дена ми е дружка.

Ах, Дено, Денке ле, Дена ми е дружка.
Ах, Дено, Денке ле, Дена ми е дружка.

СЪБУДИ МЕ, МАМО

Събуди ме, мамо, слънце щом изгрява,
събуди ме, мамо, слънце щом изгрява.
Събуди ме рано, славей щом запява,
събуди ме рано, славей щом запява.

Искам да погледам тез лъчи небесни,
искам да погледам тез лъчи небесни.
Искам да послушам славейкови песни,
искам да послушам славейкови песни.

Из полето, мамо, сам да се порея,
из полето, мамо, сам да се порея.
Събуди ме рано, там да си попея,
събуди ме рано, там да си попея.

МАЛКА МОМА, ЦВЕТЕ БРАЛА

Малка мома цвете брала, мари,
малка мома цвете брала.
Дето брала, там заспала, мари,
дето брала там заспала.

Отдолу иде лудо младо, мари,
отдолу иде лудо младо.
То на мома проговаря, мари,
то на мома проговоря.

Стани, стани, малка моме, мари,
стани, стани малка моме.
Китката ще ти увехне, мари,
китката ще ти увехне.

Нека вехне, нека съхне, мари,
нека вехне, нека съхне.
Щом го нема мойто либе, мари,
мойто либе млад Никола.

ХОРЦЕ

В ранно утро слънце грее тамбурата пее,
в ранно утро слънце грее тамбурата пее.
Дрън, дрън, слънце грее, тамбурата пее,
дрън, дрън, слънце грее, тамбурата пее.

А, гъдулката игрива свири като жива,
а, гъдулката игрива свири като жива.
Дили, дили като жива, песен се извива,
дили, дили като жива, песен се извива.

Гайда писна в планината, ручеят се мята,
гайда писна в планината, ручеят се мята.
Дивно ливно в планината, рукнала реката,
дивно ливно в планината, буди се земята.

Бузи там кавал надува, надалеч се чува,
бузи там кавал надува, надалеч се чува.
Ду-ду-ду, ду-ду-ду надалеч се чува,
ду-ду-ду, ду-ду-ду надалеч се чува.

Идва тъпанът подред, за да сложи в ритъм ред,
идва тъпанът подред, за да сложи в ритъм ред.
Всички дружно от сърце свирят весело хорце,
всички дружно от сърце свирят весело хорце.

МОЕТО СЕМЕЙСТВО

Как обичам да се гушна я при татко, я при мама, а когато съм послушна те целуват ме и двама.

Слънце ме нарича татко, мама – месечинка ясна толкова е мило, сладко, че не бързам да порасна.

Птицата в гнездото свое, пази рожби голокрили, моят дом гнездо и то е дава ми любов и сили.

ЕСЕН

Мина лятото горещо, есента дойде.
И донесе много нещо тя за теб, дете.

Грозде, грозде, грозде, грозде, колкото си щеш,
бързай мъничко детенце, бързай да ядеш.

Есента е златно време тя за теб, дете.
В кошничката да береме златни плодове.

Ябълки и круши, круши, колкото си щеш
даже може да изсушиш после да ядеш.

ПРАЗНИЧНА ТОРТА

Кой е, кой е като мен! Вече съм голяма, за рождения ми ден торта правим с мама.

Тра-ла-ла, тра-ла-ла, на рожден ден ела. Ще ядем, ще ядем вкусна торта с крем.

Там свещички ще пламтят над глазура бяла. Ще ги духна изведнъж в радост засияла.

Всички тъй ще ахнат: „Ах, кат теб е сладка!“ Ще разкрием ний пред тях цялата загадка.

КАПИТАН

Корабчето плава, плава като в океан. Искам, искам аз да бъда негов капитан.

Мурджо, Мурджо и Писана ще са екипаж. Хайде, хайде капитане повече кураж.

Корабът те чака, чака тръгвай, давам знак. Ала, ала на земята си оставам пак.

Облачето плава, плава, ако бях голям с бърза, бързата ракета щях да стигна там.

ГРОЗДОБЕР

Кротко над лозята,
сякаш от къде ли,
вятърко премята
паяжинки бели.

С кошнички по друма,
ний вървим със батко.
В къдравата шума,
зрее грозде сладко.

Хей го дядо крачи,
вика от далече:
– Хайде помагачи,
време му е вече.

ЕСЕН

Есен златна позлати
белите брезички!

Щъркелът на юг лети, няма пойни птички.

Катеричката прибра
гъбките сушени,
Духат в старата гора
ветрове студени.

Облаци на шир и длъж,
мрачно е небето,
и сълзици ситен дъжд
падат над полето.

 

Изучени приказки

  • „Лошата дума“ – народна приказка

  • „Бременските градски музиканти“ – Братя Грим

  • „Две сестри“ – Георги Райчев

  • „Старият щърк“ – Константин Константинов

  • „Знаменитият валеж в Пиомбино“ – Джани Родари

  • „Балонът на яда“ – Диана Петрова

  • „Мара Пепеляшка“ – Ангел Каралийчев