Горска бригада

Ден по чистотата,
рано пред зората,
в горската прохлада,
тръгнала бригада. / 2
Командир е Ежко,
който стъпва тежко.
Вълчо бригадира –
клонки ще събира. / 2
Зайчето с метлата
ще мете листата.
Славеят чудесни
ще им пее песни. / 2 А Мецана наша,
ще им готви каша.
Само за Лисана,
нищо не остана! / 2

Едно картофче

Дядо ни прати куп зеленчук:
чушки, домати, моркови, лук.
Прати ни бамя, зеле и грах, ах!
И едно картофче само между тях…

Щом се събраха, викнаха в хор,
чушките с граха почнаха спор.
Врява голяма, всеки гълчи — ах!
А едно картофче само си мълчи!…

В супата даже спореха там
кой е по-важен — пръв да го ям…
Нека от мама има пердах — ах!
Аз едно картофче само си избрах!

Дай си дясната ръка!

Иван Николов

Дай си дясната ръка!
Погледни ме.
Ха така!
Нека се сплетат чевръсти
твойте пръсти
с мойте пръсти.
Сладко-сладко се засмей,
след това кажи: — Здравей!

Най-щастлив е…

Георги Веселинов

Най-щастлив е, който има
топло кътче в люта зима!
Баба Меца, майка строга,
спи с децата си в бърлога.

Кума Лиса опашата
вре се в дупка под земята.
Рунтавелка закачлива
из хралупи се укрива.

Заю Баю чак до мрака
се спотайва в гъсталака.
А дечицата с усмивка
спят под топлата завивка!

Чистият Мечо

Ненчо Савов

Тръгва Мечо в долината,
па се спира до реката.
Час минава, втори, трети…
Що ли прави там? Кажете!
Ала вижте — той пристига,
ободрен в шумака мига.
Майка му с усмивка блага
двете лапи си протяга:
— Поизкъпа ли се? Браво!
Затова си мече здраво!

Есен

Алина Семерджиева

Есен е дошла навън!
Мечо готви се за дълъг сън.
Рунтавелка чула новината,
бърза, шета из гората-
постла килимче в своята хралупа
за зимата храница трупа.
Зайо нов кожух облече,
приготви Лиса своето елече.
Мравка-черноглавка зрънце носи,
не ще гладува, нито пък ще проси.
Мърмори Вълчо из гората:
-Здрави да са ми краката!
Есента е вече тук!
Ще бродя скоро в мраз и студ.
Присмяха му се есенни листа,
а облачето…..заваля.