Изучени стихчета

Димитър Спасов

Веселите птички
литнаха на юг,
с четки и боички
есен идва тук.
Тръгна по градини,
с клонки и цветя –
вред, където мине,
всичко шари тя.

Васил Стоянов

Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.
На̀ ти житце
да кълвеш,
че петле
да порастеш!

Асен Разцветников

Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал крак, тръгнал пак –
бре-бре, бре-бре, че юнак!

Йордан Друмников

-Катеричке смела,
накъде така
рано си поела
с кошничка в ръка?
-Мамичка ме прати
в близката гора
гъбки и шишарки
да й набера!

Изучени песнички

Мечо си облече топлото елече.
С крушки в торбата тръгна към гората.
Зима иде вече, той е умно мече.
В топлата хралупа крушки ще си хрупа.

Зеленчуци, който не яде,
той голям не ще да порасте,
не ще има розови страни,
всеки ще го победи.

Морковчето вика: „Ела тук!“
Ряпата крещи и тя напук.
Леля Зелка в ъгъла се смей,
а домата червеней.

Зайченцето бяло цял ден си играло
в близката горичка със една сърничка.
Вече се стъмнило, слънцето се скрило.
Зайчето разбрало, че е закъсняло.

Хукнало да бяга, както му приляга,
но във тъмнината сбъркало следата!
Седнало да плаче малкото юначе.
На кого да каже път да му покаже?

Хей, в тъмнината с лампичка в ръката
малката Светулка, на щуреца булка.
Зайчето видяла, пътя му огряла.
Отишло при Зайка, свойта мила майка.

Хей ръчички, хей ги две —
те ме слушат най-добре.
Едната мие другата,
а пък двете — лицето.

Таз ръка е дясната,
а пък тази лявата.
Цапа-цапа ръчички,
тупа-тупа мънички.

Да се хванем за ръце,
да направим колелце.
Трака-трака колелце,
туй е нашето хорце.