ВЕЛИКДЕН
Елисавета Багряна
Пролетта дойде отново
и донесе на света
Възкресение Христово,
слънце, птички и цветя.
Бият радостно камбани
в градове и във села
и отекват разлюляни
над гори, нивя, поля.
РОДНА РЕЧ
Ран Босилек
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татко,
що говорим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрин звън трепти!
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ
Младен Исаев
Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе, по-нежно от коприна –
това е моята родина!
Обичам те, земя голяма,
тъй както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и нашите приказки чудесни.
СВЕТУЛКАТА И СЧУПЕНОТО ФЕНЕРЧЕ
Мартин Илиев
Малката светулка с фенерче в ръката
вечер осветява пътя в гората,
ако някой в тъмното се заблуди,
тя му показва накъде да върви.
Верният път да намери към дома,
помага светулката на всеки в беда.
Една вечер обаче, летейки си волно,
фенерчето свое изпусна неволно.
То падна на земята и стана на парчета,
разстрои се много светулката клета.
Как ли сега ще помага на всички,
на зайчета, катерички и сърнички?
ПОДАРЪЦИ ОТ БАБА МАРТА
Петя Йорданова
Взела две игли от Ежко,
прежда от върбите взела,
Баба Марта тази заран
мартенички е изплела.
Ето ти една за здраве,
ето ти една за сила.
Баба Марта на децата
пролет днес е подарила.
ЗИМА
Младен Исаев
Сняг се сипе на звездички
над полета и горички –
и земята става цяла
като в приказките бяла.
Всяка къща е с калпак
от чудесен пухкав сняг.
В нашата страна любима
гостенка е бяла зима.
Хора, зверове и птички
гледат снежните звездички.
Само в планината бяла
Баба Меца е заспала.
ДЯДО КОЛЕДА
Гео Милев
Сняг на облаци се вдига.
Дядо Коледа пристига
в златна хубава шейна
чак от Стара планина.
Дзън, дзън, дзън. Звънци звънят.
В сладък сън децата спят.
Но да знаят той що носи,
ще наскачат голи, боси
и ще вдигнат шум безкрай.
„Дай на мене, дядо, дай!
На мене кукла, на Стоян
топка или барабан!“
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
Иван Вазов
Аз съм българче. Обичамнаште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
РОДИНО МИЛА
Георги Веселинов
България! Че кой ли я не знае.На здравец и на рози тя ухае.
В небето чак опират планините.
Като море са ширни равнините.
Земята ражда жито благодатно,
най-сладки плодове и грозде златно.
Най-хубавите песни тук се пеят.
Най-светлите звезди над нея греят.
ЩУРЕЦ И МРАВКА
Александър Божинов
-Бабо Мравке, де така?-Тичам, Щурчо, за храна.
А, ти де със таз гъдулка?
-Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
-Ами кога сняг запръска,
що ще чиниш ти зимъска?
-Ще поискам, срам не срам,
от твоето житце сбрано.
-Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!
ЗИМНО ХОРО
Цветан Ангелов
Леден вятър вее,зимна песен пее.
Сняг на двора има,
тук е Баба Зима.
Чуй, ехтят пързалки
от дечица малки.
Всичките се смеят,
весело си пеят.
ВЛАК
Тома Бинчев
Трака! Трака!Идва влака.
Бавно спира на перона –
има точно три вагона.
В първия са се качили
две овце и три камили.
А, от втория развява
пъстра кърпа бяла крава.
Във вагона с номер трети
май пътуват без билети?!
Скрили са се да не би
чичкото да ги глоби!
ЕДНО КАРТОФЧЕ
Богомил Гудев
Дядо ни прати куп зеленчук:
чушки, домати, моркови, лук.
Прати ни бамя, зеле и грах, ах!
И едно картофче само между тях…
Щом се събраха, викнаха в хор,
чушките с граха почнаха спор.
Врява голяма, всеки гълчи — ах!
А едно картофче само си мълчи!…
В супата даже спореха там
кой е по-важен — пръв да го ям…
Нека от мама има пердах — ах!
Аз едно картофче само си избрах!
РОДНА СТРЯХА
Ран Босилек
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях ...
Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
ЕХ, ЗАЩО?
Румяна Георгиева
Златна есен шета пак,
шари всеки храсталак.
Тук листенцата – червени,
там пък – жълти и зелени.
Само борчето остана
пак със същата премяна.
Ех, защо, защо
нямам новичко палто?
НАЙ-ОБИЧАМ
Дора Габе
Най обичам, като стана,
да прегърна мама,
чистичко да се измия,
сухичко да се изтрия.
„Добър ден, да кажа – татко!“
и да си похапна сладко.
А, пък още най обичам
да играя и да тичам.
