Образованието е в сърцето на личното и обществено развитие. Неговата мисия е да осигури на всеки човек възможност да развие напълно всички свои таланти и да реализира своя съзидателен потенциал.

Съвременните педагогически тенденции и образователни стратегии предполагат формиране на личности, които успешно да се приспособяват към новата динамична и бързо променяща се среда. Те предлагат форми на педагогическо взаимодействие, при което вниманието се насочва към жизнено значими за детето ситуации. Продължава да доминира идеята за цялостно развитие на личността на детето чрез стимулиране, адаптиране, индивидуализиране и интегриране на неговата активност в средата, в която живее и се развива.

Най-пряко въздействие за развитието на детето от предучилищна възраст оказват детската градина и семейството.Семейството е първата социална среда, в която детето попада с отразен опит,традиции и култура на общуване.Тази роля не може да бъде заменена,защото тук се създават еталоните на човешкото поведение,гради се ценностна система.

Възпитателното въздействие в семейството е насочено към психо-физическото и емоционално развитие на детето и съдейства на детската градина за реализиране на неговия възрастов потенциал.В семейството децата придобиват първите умения да се самообслужват,които стават основа за формиране на самостоятелността като най-важното качество на детската личност.Детето привиква да живее в колектив.Получава първите представи за честност,скромност,справедливост, съпричастност и емпатия.Стилът на общуване в семейството създава условия за развитие на качествата дружелюбност,колективизъм,отговорност,трудолюбие.

Детето не може да израства само и единствено в семейството.Детската градина се доближава до семейството, но не може да го замени.Тя спомага и благоприятства за социалното,интелектуалното,нравственото развитие на децата. Ето защо детската градина и семейството се допълват, обединяват и всеки има своята полезност в детското развитие.Именно синхронизирането на възпитателните усилия на семейството и детската градина е основна предпоставка за развитието на физически и психически здраво дете.

Детската градина заема важна част от живота на детето през първите най-важни седем години, когато се развиват основните човешки дейности – игра, познание и предметно-практическа дейност. Чрез възпитание и обучение, развива усвояване на знания, умения и навици, социални способности за общуване и комуникация, социално ориентирано поведение в природата и обществото, създава представи за заобикалящата действителност, развива креативни способности и самостоятелност на личността, когнитивна и психомоторна компетентност, възпитава нравствени норми, правила и идеали.

Чрез различните форми на сътрудничеството и взаимодействието, между учителите и родителите в детската градина се създават условия, за възпитание, социализация, отглеждане, обучение, на децата, както и за формиране на положително отношение към детската градина. Най-значими за неговото възпитание и развитие са взаимоотношенията с родителите и учителите. В този смисъл триадата „дете – родител – учител” е в основата на многопосочните социално педагогически взаимодействия, даващи възможност на детето да има активна субектна позиция. От друга страна, връзката между родители и учители е съществено условие за успешната адаптация на детето в социалната среда.

Eто защо сътрудничеството между и учители се разглежда като важен аспект на добрата педагогическа практика. Детската градина представлява първото външно звено от постепенно разширяващата се мрежа на социални взаимоотношения.

 Патриотичното възпитание в детската градина е част от възпитателния процес, който има за цел формирането на личността. Патриотичното възпитание на децата в предучилищна възраст е целенасочен, специално организиран процес за насърчаване на патриотичните чувства, обогатяване на детето със знания за Родината, развиване на необходимостта от дейности в обща полза и развиване на умения и способности за морално поведение. Възпитаването на подрастващите в духа на патриотизъм, международна солидарност и хуманизъм е основна задача при тяхното формиране.

У децата от 5-годишна възраст се развиват редица висши чувства – интелектуални, морални и естетически. Патриотичното възпитание през тази възраст със своето определено съдържание и целенасочено проявление започва да оказва влияние върху детското мислене и поведение. Създава се конкретно положително отношение към дадени обекти, национални герои и явления, които стават близки, любими, родни.

При децата от 6-годишна възраст е налице известно диференциране на етичните понятия. Те започват да схващат постепенно редица близки конкретни обекти като част от родната земя, за която се формира понятие макар и с ограничено, конкретно съдържание.

Патриотичното възпитание в детската градина се осъществява чрез решаването на следните по-конкретни задачи:

1. Създаване на привързаност към семейството, детската градина и родното място.

2. Запознаване с отделни забележителни национални обекти.

3. Възпитаване в любов към родния език и народното творчество.

4. Уважение към делото на видни патриоти.

Водеща роля в изграждането на личността на детето от предучилищна възраст играе семейството. Именно в семейството, благодарение на усещането за „ жива човешка среда ” и на основата на наблюдаваните форми на поведение на възрастните, детето придобива първия си социокултурен опит.

Друга задача на патриотичното възпитание в детската градина е създаването на любов към родния език и народното творчество. Чрез приказките, разказите и народните песни у децата се създава интерес към родното слово. А посредством изобразителното изкуство, народните шевици и танци – любов към фолклора. Народното изкуство влиза в съвременния живот на детето заедно с народната песен и приказка, затова то му е близко и разбираемо. То трябва да се превърне в основен източник за развитие на детската творческа дейност, за да се роди голямата любов към всичко родно в областта на музиката, живописта и литературното творчество.

Педагозите от детската градина съвместно с родителите могат да помогнат на децата да получат представа за различните видове народно изкуство и да преживеят своето отношение към тях в продуктивна, игрова дейност. Запознаването на детето с народното изкуство развива неговия вкус и отговорно отношение към материалните ценности, създадени от предишните поколения.

Чрез литературното народно творчество децата опознават обичаите и традициите на своя народ, националните особености, героизма и доблестта на народния герой. За патриотичното възпитание допринасят и празниците. Художественото оформление на празника, неговото емоционално и същевременно идейно насочено съдържание оставят силни впечатления у децата. Децата трябва да слушат националния химн и да украсяват детската градина с националния герб и знаме за отбелязване на националните ни празници, за да могат постепенно да свързват украсата със съдържанието на празника.

Предучилищната възраст е важен период в живота на детето, когато се формира чувството за собствените възможности, потребността от самостоятелна дейност, основните представи за обкръжаващия свят, за доброто и злото в него, представите за семейство и за роден край. Именно предучилищната възраст е „ златното ” време за духовно-личностното изграждане. В предучилищния период става активно натрупване на нравствен опит, a обръщането към духовния живот започва именно с нравственото самоопределяне и изграждане на самосъзнание.

Постъпването в детска градина е необходим етап в живота на всяко дете и стресът от временната раздяла с мама, тате, баба при повечето малчугани винаги води до сълзи, тръшкане, молби, нежелание за оставане в заведението.

Плюсовете на социализацията

Детската градина е център, където детето се среща със свои връстници, научава се да общува, да споделя играчките си, придобива различни навици, усъвършенства езиковите си умения с песнички, стихотворения, приказки. Научава важни неща като: ориентация в пространството, смяна на сезоните, времето, смяната на деня и нощта, затвърдява хигиенните си навици. Играе, тича, прави гимнастика и всичко това заедно със своите връстници, научава се да бъде в група, приспособява се към живота.

Как да помогнете на детето да се адаптира

При някои деца адаптирането става съвсем естествено (все едно цял живот са били в детска градина) още от първия ден. Основното, което родителите трябва да направят, за да не бъде стресиращ престоят в детската градина още от първия ден, е предварително да подготвят детето за него.

Обяснявайте, че там ще има много деца на неговата възраст, ще играе с тях на различни игри, ще спят заедно в една стая и ще закусват, ще разучават песнички, танци. Детската градина е хубаво място за него и вие не го изоставяте, а напротив, оставяте го да си играе и ще го вземате, преди да е станало тъмно. Детето трябва да знае, че вие ходите на работа и престоят му не е наказание, а необходимост. Повтаряйте позитивните мисли за детската градина, така настройвате психически детето си с положителни очаквания и отделянето му от вас ще е по-малко стресиращо. Когато сте на детската площадка с други дечица, му обяснявайте, че така ще е и в градината.

Много важно е: адекватно реалистично да подготвите детето си за временната раздяла с вас.

Казвайте на детето: „Ще те взема след като закусиш, след обяд поспиш и поиграеш малко!“, а не – „Ще те взема скоро!“, защото то постоянно ще очаква да се появите на вратата.

Друго много важно условие е когато водите детето си на детската градина, да сте уверени и спокойни, в противен случай то усеща вашето безпокойство и се разстройва още повече. Когато го оставяте, не стойте да го утешавате, при повечето деца се засилва чувството на безпокойство, когато родителят стои и ги утешава. Всяка сутрин, докато го водите на градина, му говорете какъв интересен ден му предстои с играчки и приятелчета.

Ако раздялата е много трудна, създайте си специален ритуал за това – специална прегръдка (по-дълга от обикновено) или въздушни целувки, които ще му засвидетелстват вашата обич – това успокоява и внушава сигурност.
Взимайки го от градината, е важно да сте положително настроени, усмихнати, тръпнещи в очакване да го видите. Така детето ще усеща по-осезателно вашата обич и ще се чувства желано, а не изоставено. Може дори да се поразходите малко само двамата. Това ще помогне за по-бързата му адаптация в детската градина.

Проблеми, които могат да възникнат:
– непрекъснат плач;
– агресия към другите деца;
– капризи с храната или отказ изобщо да не се храни;
– нарушения в следобедния сън или опит да „проспи“ целия престой в градината;
– вдигане на температура;
– започва да измисля неща, които не са се случили (например, че някой го е бил).

За да се адаптира детето в градината плавно и естествено, с по-малко стрес, е необходимо родителите да запознаят учителите с навиците му, например: след като се нахрани – ляга веднага да спи; с неговите реакции в определени ситуации, например: като му се скараш – започва да плаче неутешимо или те удря…
Това е важна информация, за да може учителят да реагира адекватно. Хубаво е детето да носи своя любима играчка, дреха или обувки, така „част“ от дома е с него и знае, че не е изоставено.
Обикновено детето интуитивно се адаптира към детската градина, като се привързва към някоя учителка или лелка. Те трябва да знаят, че са важна фигура за детето и са избрани от него. Помолете ги да проявят търпение, да стимулират контакта му с други деца, да отвличат вниманието му след раздялата с вас сутрин. Това може да стане със самостоятелна игра, докато се успокои и само започне да играе с другите.
Взимайки детето си от детската градина, винаги питайте учителите как е протекъл денят му, какви са били неговите реакции, дали е плакало, яло, агресивно ли е било или е стояло само в някой ъгъл.
Разпитайте и детето как е минал денят му – така ще сверите информацията от учителите и ще го стимулирате да споделя с вас, развивайки умението си да разказва. Интересувайки се от детето си, то усеща колко е важно за вас и адаптацията става по-лесно.
Всеки ден му повтаряте, че не го изоставяте и много го обичате!

„Много родители имат фиксация върху знанията на детето, което наесен ще бъде в първи клас - констатират педагозите. - Мислят, че ако не чете, пише, смята достатъчно добре, ще изостане. Щом съучениците му знаят повече, учителят ще вдигне нивото. Това не е съвсем вярно. Той, разбира се, се съобразява с мнозинството в класа. Но има зададена програма, по която работи, и не може много да се отклонява."

Според преподаватели и училищни психолози сред първолаците по-често се среша друг проблем - деца с енциклопедични знания, но без достатъчно от т.нар. меки умения. За успеха е далеч по-съществено тях да проверите и да градите.

7 навика, на които да обърнете внимание.

Те са свързани с поведението и комуникацията. Детската градина помага в изграждането им, но то зависи в много голяма степен също от близките вкъщи и от характера на детето.

1 . Самостоятелност

Честно си дайте сметка дали не сте от родителите, които не са оставяли детето да се справя с нищо само.

Тренировка : Преценете според конкретните условия как да стане по-самостоятелно. Може да го оставите вкъщи за половин час само, да го пращате да иска сол назаем от съседката, да купува хляб от близкия магазин.

2. Активност

Детето трябва да може не само да се справя с дейности, подходящи за неговата възраст, но и да поема инициатива.

Тренировки: Няма нужда да му казвате какво да прави и как да го прави, а му възложете рутинни отговорности, които се повтарят в определено време - да слага приборите на масата за вечеря, да речем.

3. Дисциплина

В детската градина се свиква с нея. Навиците могат бързо да бъдат загубени вкъщи, а още повече - през лятната ваканция, ако сте решили да я осигурите на кандидат-първолака. Така че внимателно работете за спазването и у дома на правила, които сте обяснили.

Тренировки: Детето трябва да се научи да обуздава енергията си и да се самоконтролира. Често му предлагайте занимания, които приличат на училищните четене, писане, рисуване, апликиране, редене на пъзел.

4. Търпение

Проявяването му е част от дисциплината. Да изчакаш, докато ти дойде редът да кажеш, да слушаш и да внимаваш какво говори госпожата до биенето на звънеца не е чак толкова лесно. За да се постигне, са нужни упражнения.

Тренировки: Изисквай те да проявява търпение в обикновени битови ситуации - да не ви прекъсва, докато говорите, да не нервничи на опашката в супермаркета. Правете експерименти, като го стимулирате само да се занимава 35 минути. Все едно е в час не контактува с вас, не излиза от стаята си даже и до тоалетна. Така калявате волята му да спазва нормите на поведение в учебния час.

5. Последователност

Знаете, че е изключително важно да се довежда докрай започнатото. Без това не се постига успех. Ако вашето дете има склонност да се отегчава и отказва, непременно правете упражнения за постоянство.

Тренировки: Поставяйте му малки задачи за сравнително бързо изпълнение, като постепенно повишавате изискванията. Наблюдавайте го - ако изгуби желание или се затруднява, предложете му помощ и се включете на определен етап от изпълнението на задачата. Никога обаче не позволявайте да остане несвършена.

6. Сътрудничество

Детето трябва да може да съгласува своите действия с останалите в класа и с учителите. Не бива да проявява егоизъм - да иска само то да блесне, нито да е прекалено скромно и срамежливо, за да се оставя да бъде измествано и подценявано.

Тренировки: Познавате детето си, измислете как е най-ефективно да развивате емоционалната му интелигентност да може да се поставя на мястото на другите. Едновременно го учите за защитава собствените си интереси. Съществена част от сътрудничеството е и правилно да преценява кога и от кого да поиска помощ, когато не може да се справи само. Най-добре е да създавате такива умения в ролеви игри.

7. Общителност

Тя е ключова, за да се впише в класа. В някаква степен детето е придобило социални умения в забавачката, но трябва да се развиват.

Тренировки: Може в игри да подскажете как да се запознае с новите съученици, да помагате да усвоява трудно изкуство на компромиса и да не стига до конфликти.

В реални ситуации подтиквайте детето да комуникира с непознати възрастни обяснявайте как да създава връзка с тях и да им показва уважение. Комуникацията с учителите е много важна за да се чувства ученикът приет, изтъкват психолозите.

Когато детето се ядоса, то има малко варианти, чрез които да изрази своя гняв – или чрез думите си или чрез поведението си. Например, детето може да започне да хвърля, чупи играчките, да рита, да удря, да крещи, срещу тези постъпки, трябва да се вземат мерки. Никой не е в състояние да потиска гнева си и да го задържа изцяло у себе си.

Ако не разрешим на детето да изрази гнева си по някакъв начин, то ще го трупа в себе си, ако наказваме детето, затова, че изразява своя гняв, чрез думи или поведение, то ще го потисне и задържи и в резултат на това, няма да може да се научи да контролира разумно гнева си.

Когато детето е ядосано, ние като добавка му се караме и го заплашваме: „спри да говориш по този начин! Забранявам ти да правиш така! Стига си приказвал, че ще те ударя!”, тогава детето или ще спре да говори и да се държи по този начин и ще потисне гнева, който ще се прояви по-късно, или ще продължи с гневния изблик. Естественият отговор на детския гняв е ние възрастните да бъдем още по-ядосани и да стоварим гнева си обратно върху детето.

Затова е важно да научим детето да контролира гнева си по най-подходящия начин, като разсейва гнева си, а не го потиска в себе си. Това може да стане с думи, когато родителите намерят пътят до сърцето на детето, да разберат защо то се чувства така, защо се държи по този начин, защо се е ядосало, любезно да разсеем гнева към човека или нещото, на което се е ядосало детето.

Щом като детето проявява своя гняв, значи нещо го е предизвикало има някаква причина, за нас то може да е нещо елементарно, но за детето да е важно, затова не бива да се нахвърляме върху детето с гневни изблици, а да го предразположим и накараме да ни обясни, какво го е разочаровало и го подтиква към това поведение, когато разберем детето и то ни се довери, ще ни бъде много по-лесно да му обясним, защо не си заслужава да се ядосва и нервира толкова много. Чрез разговор ние ще помогнем много повече на детето да разсее гнева, тогава когато истински сме го изслушали и му показваме, че разбираме защо е недоволно, но му покажем правилния начин, по който да реагира ще постигнем много по-големи резултати.

Родителят по този начин подхожда с любезност и твърдост. Любезност, която е водена от дълбока обич към детето, и стремеж да не се наслагват страх и безпокойство у него, особено чрез нашия собствен гняв. Твърдост, която съдържа ясни изисквания и последователност, но не грубост и насилие.

Да, ние трябва да покажем на детето, че не бива да се държи по-този начин дори, когато е ядосано, но с личен пример, разговори и обяснения. Можем да поставим нашите изисквания, но да сме последователни всеки път и да се съобразяваме с възрастта на детето, не можем да очакваме от три годишното дете, същото което очакваме от осем годишното.

В крайна сметка е трудно да научим детето да контролира гнева, но това е една от големите отговорности на родителите, трябва да се отнесем сериозно към това и да внимаваме как действаме, за да бъде в правилната посока.

В ранна възраст не възприемат частицата „не„

Много родители не знаят, че малките деца просто не чуват частицата „ не “, обясняват психолозите. Затова те често възприемат забраната като упътване за действие.

Вие казвате „ Не пипай ", синът или дъщеря ви пипва, а на вас ви се струва, че прави напук. Нищо подобно - човешкото подсъзнание е така устроено, че не приема отрицателни съждения.

Старайте се да говорите на детето си, като избягвате отрицателните форми. Винаги когато е възможно, употребявайте положителни изречения.

Вместо „ не пипай „ , кажете „ остави това „ или още по-добре „ чакай, аз ще ти го покажа „ .

Според педагозите трябва да сведете до минимум забраните, ако искате детето да ги изпълнява. Нека те са свързани главно с безопасността. Тези забрани не трябва да се нарушават по никакъв повод. Всеки път, когато се опита да ги наруши, реагирайте спокойно, но непреклонно с „ Не може “, След това отвлечете вниманието му и го насочете към нещо друго, безопасно и интересно.

Всичко останало обяснявайте и изисквайте с положителни изречения.

Никога не забравяйте, че хората се раждат надарени както с любознателност, така и със смелост. Експертите казват, че на всяка детска площадка има поне една майка, която я убива.

Да, в началото смелост та е неразумна, има нужда от предупреждения (“ Внимавай на пързалката “) и от забрани (" Не се приближавай, докато друго дете се люлее, за да не те блъсне люлката “). Но и от баланс. Прекалена родителска предпазливост и излишни забрани могат да прогонят завинаги куража и инициативата.

Прекомерно защитаваните деца започват да си мислят, че светът е враг, че е по-лесно да се държат за полата на мама. Стават пасивни, чакат някой друг да води, липсва им смелост да приемат предизвикателства и не постигат успехи.

Напълно нормално и естествено е родителите да помагат на децата си, да ги учат и напътстват. Психолозите съветват децата да бъдат оставяни да правят самостоятелно колкото се може повече неща, независимо дали са свързани с дейности у дома или извън него. Ако постоянно помагаме и съветваме, децата ще развият зависимост от нас и най-вероятно трудно биха се справили с рутинните задачи, ще очакват непрекъснато да ги подкрепяме и да решаваме вместо тях различните задачи, които те сами трябва да свършат, а от своя страна е предпоставка децата да израснат разглезени и повърхностни. 

Нещата, които родителите не трябва да правят вместо децата си. 

Не се опитвайте да решавате всички конфликти, в които детето се забърква

Ако забележите, че друго дете е агресивно спрямо вашето, не бързайте да се включвате в конфликта, мислейки си, че по този начин ще разрешите бързо възникналата ситуация. Съвсем естествено е да поискате да защитите детето си, но то трябва да се научи да общува и само да намира изход от конфликтни ситуации и заплетени случки.

Не отговаряйте вместо детето си

Много родители правят това. Когато някой зададе въпрос на детето им, вместо да изчакат то само да даде отговор, те прибързано отговарят вместо него.
В противен случай, когато порасне то винаги ще очаква някой друг да отговаря вместо него или най-малкото, да одобри онова, което казва. Психолозите казват за подобни случаи, че става дума за твърде обсебващи родители и че подобно поведение е напълно погрешно.

Оставете детето да избере само хобито си

Някои родители още преди появата на наследника си знаят с какво ще се занимава, когато порасне. Всяко дете обаче трябва да има правото да избере само с какво да се занимава, какво да прави в свободното си време и как да го постигне. В противен случай детето няма как да се научи да се изявява в живота и когато порасне, вероятно ще има сериозни затруднения по отношение на себеизявата си.

Постоянно ли почиствате детската стая? Не го правете!

Това е собствената територия на вашето дете, точно такава, каквато е вашата спалня. Не навлизайте грубо в детския малък свят, който детето гради по свой собствен начин и според своите разбирания и усещания. Децата от малки трябва да се научат, че е нужно да се грижат за себе си, че отговарят за пространството, в което живеят, че техните вещи са тяхна грижа и отговорност.

Дайте на детето си свободата да бъде независимо и да прави собствения си избор във всяка ситуация, като внимателно го напътствате и индиректно го съветвате.

Според психолозите в ранна възраст детето възприема света чрез чудеса. Между четвъртата и седмата година се полагат основите на вярата в доброто и на надеждата, че то побеждава. А Дядо Коледа е тъкмо образ, свързан с вярата и надеждата. Той е нужен за нормалното психоемоционално развитие на детето и за обогатяването на неговата фантазия, уверяват специалистите.

Зъбната фея взема падналото млечно зъбче и на негово място оставя малък подарък. Дядо Коледа сбъдва най-съкровените желания. Не се ли крие в тези свръх естествени същества част от очарованието на детския свят? С това са съгласни някои майки и татковци. Но други смятат, че вярата в чудеса в ранна възраст превръща неизбежната среща с реалността в болезнен сблъсък, който носи куп разочарования.

След поредица от изследвания британски учени заключиха: нереалистичните сюжети и персонажи развиват творческите способности, стимулират въображението и разширяват мащабите на детското мислене. На същото мнение са и психолозите. Те смятат, че който не е фантазирал в детството си, не може да излезе от рамките на знанията и уменията си, не може да твори. А най-добра храна на фантазиите дава вярата в чудеса.

Психолозите съветват да не убеждавате малкото дете, че играчките са просто предмети. За него те си имат свой живот и детето не се замисля, че в игрите то изпълнява действията вместо тях. И поне до 7 годишна възраст съхранете илюзията, че именно белобрадият старец с шейната носи подаръците на Коледа. А какво ще се случи след това и няма ли детето да се почувства измамено, узнавайки истината, няма ли да изгуби доверието в най-близките си? Всичко зависи от родителите и от начина, по който ще поднесат истината.

Психолозите съветват да не избързвате, а да изчакате момента, в който детето ще ви попита: „Вярно ли е, че Дядо Коледа не съществува?“. Тогава отвърнете с въпрос: „А ти как мислиш?“. Ако получите положителен отговор, кажете: „Ама ти вече си знаел“. В случай, че детето не е готово да приеме истината, кажете: „А ти искаш ли да вярваш в Дядо Коледа“ и му дайте време да помисли. Ако магията вече е изчезнала, успокойте го и го уверете, че на Коледа ще има и елха, и подаръци, и празник. Предложете му да пази тайната от по-малките. На детето ще му хареса да се чувства като пазител на илюзията и ще разбере, че всъщност историята за Дядо Коледа не е никаква измислица, а истинско чудо.

Когато детето се ядоса, то има малко варианти, чрез които да изрази своя гняв – или чрез думите си или чрез поведението си. Например, детето може да започне да хвърля, чупи играчките, да рита, да удря, да крещи. Срещу тези постъпки, трябва да се вземат мерки.

Ако не разрешим на детето да изрази гнева си по някакъв начин, то ще го трупа в себе си, ако наказваме детето, затова, че изразява своя гняв, чрез думи или поведение, то ще го потисне и задържи и в резултат на това, няма да може да се научи да контролира разумно гнева си. Често, когато родителите са изправени пред детския гняв те избухват и изсипват тежестта на своя гняв върху детето, тогава децата са безпомощни.

Когато детето е ядосано, ние като добавка му се караме и го заплашваме: „Спри да говориш по този начин! Забранявам ти да правиш така! Стига си приказвал, че ще те ударя!”, тогава детето или ще спре да говори и да се държи по този начин и ще потисне гнева, който ще се прояви по-късно, или ще продължи с гневния изблик.

Затова е важно да научим детето да контролира гнева си по най-подходящия начин, като разсейва гнева си, а не го потиска в себе си. Това може да стане с думи, когато родителите намерят пътят до сърцето на детето, да разберат защо то се чувства така, защо се държи по този начин, защо се е ядосало, любезно да разсеем гнева към човека или нещото, на което се е ядосало детето. Щом като детето проявява своя гняв, значи нещо го е предизвикало има някаква причина, за нас то може да е нещо елементарно, но за детето да е важно, затова не бива да се нахвърляме върху детето с гневни изблици, а да го предразположим и накараме да ни обясни, какво го е разочаровало и го подтиква към това поведение, когато разберем детето и то ни се довери, ще ни бъде много по-лесно да му обясним, защо не си заслужава да се ядосва и нервира толкова много. Чрез разговор ние ще помогнем много повече на детето да разсее гнева, тогава когато истински сме го изслушали и му показваме, че разбираме защо е недоволно, но му покажем правилния начин, по който да реагира ще постигнем много по-големи резултати.

По този начин родителят подхожда с любезност и твърдост. Любезност, която е водена от дълбока обич към детето, и стремеж да не се наслагват страх и безпокойство у него, особено чрез нашия собствен гняв. Твърдост, която съдържа ясни изисквания и последователност, но не грубост и насилие. Да, ние трябва да покажем на детето, че не бива да се държи по-този начин дори, когато е ядосано, но с личен пример, разговори и обяснения. Можем да поставим нашите изисквания, но да сме последователни всеки път и да се съобразяваме с възрастта на детето- не можем да очакваме от три годишното дете, същото което очакваме от осем годишното.

В крайна сметка е трудно да научим детето да контролира гнева, но това е една от големите отговорности на родителите, трябва да се отнесем сериозно към това и да внимаваме как действаме, за да бъде в правилната посока.

Полезна или вредна за децата е детската градина? Истината е, че колкото хора, толкова и мнения – всеки вижда градината и яслата в различна светлина и за някои родители тя е необходимост, за други – немислимо явление, а за трети – верен и полезен помощник във възпитанието и отглеждането на децата. Днес обаче ще се фокусираме върху петте основни ползи от детската градина за детето .

1. ДЕЦАТА СЕ СОЦИАЛИЗИРАТ

Няма по-добър начин за развитие на социалните умения в детска възраст от това малчуганите да бъдат в група. Доказано е в практиката, че деца, които никога не са били в колектив, трудно свикват да се съобразяват с околните и да се приспособяват в определена среда. Подражателният елемент е особено силен във ранно детство и децата бързо започват да правят това, което правят и останалите – да се хранят с прибори, да се събличат и обличат самостоятелно, да спят следобеден сън и т.н.

2. НАУЧАВАТ СЕ ДА СПОДЕЛЯТ ВЕЩИТЕ И ИГРАЧКИТЕ СИ

Споделянето на играчки и общите игри в среда, в която няма „твое” и „мое”, а има „наше” и „общо” е от особено значение. Това върви ръка за ръка с уменията за създаване на приятелства, емпатията и грижата към околните.

3. НАУЧАВАТ СЕ ДА БЪДАТ ИЗВЪН ОБСЕГА НА МАМА

Разбира се, че децата имат нужда от близост с родителя, от това да бъдат прегръщани, обгрижвани и да им се отделя специално внимание. За детето е полезно да опознае света извън дома, да разбере, че не винаги мама ще е там, за да задоволява всяка нужда и за да развие самостоятелност.

4. ИЗГРАЖДАТ ИМУНИТЕТ

Честото боледуване е един от най-големите минуси, когато говорим за посещение на детска градина. След време обаче имунната система на детето се развива и то по-лесно се справя с връхлитащите вирусни и бактериални инфекции.

5. НАУЧАВАТ СЕ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ СЕ С ПРАВИЛА

Когато детето започне да посещава детска градина, това е много голяма промяна за него. Ако у дома детето ви може да се заинати и да каже, че няма да вечеря или няма да ляга, това много по-рядко се случва в детската градина. За много родители е изумително, че децата им, които отказват да спазват правила у дома, стриктно следват това, което им казва учителките в детската градина.

С този проблем се сблъскват доста семейства, най-често родители на деца във възрастта между 1 и 3 години. Хапането е агресивна проява, която се появява в периода когато се оформят и развиват говорните способности на детето. Хапещото дете е проблем не само за родителите, които най-често са обект на неговата агресивност, но и за персонала и децата в детската градина. Най-често срещаните причини, поради които детето хапе:

• От любопитство – децата искат да видят как ще реагира „жертвата“ им;
• Израз на обич, нещо като целувка;
• Израз на неудовлетвореност и недоволство от това, че не може да изразява чувствата си (това се случва най-често при деца, които не могат да говорят);
• Израз на гняв или неодобрение към човека, обект на това агресивно поведение;
• Подражание, ако е видяло как друго дете хапе;
• Желание да му бъде обърнато повече внимание.

Как да се справим с проблема?

Изисква се тактичност и много търпение. Внимателно трябва да се следи и наблюдава детето, за да се разбере каква може да бъде най-вероятната причина за агресивното поведение. При децата, които хапят, защото искат да изразят чувствата си, а не могат да говорят, проблемът ще изчезне, когато те развият говорните си умения. При тях особено важно е да бъдат стимулирани да говорят или възрастен да доизкаже думите, когато детето се опитва да обясни нещо. Изключително важно е как ще реагирате, когато сте обект или свидетел на ухапване. Нещото, което не бива да се прави, е да отвръщате със същата агресия – да ударите детето, да го ухапете и вие или да намажете устата му с горчиво или лютиво. Подобна реакция само ще засили конфликта и ще доведе до още по-голямо желание за агресивно поведение.

Каква може да бъде адекватната реакция?

Ако детето ухапе друго дете, е нужно да се запазите спокойствие от възрастния, да не се показва яд, гняв – няма нужда от много думи! Крещене, заплашване и наказание могат да имат временен ефект, но всъщност ще задълбочат проблема. Нужно е двете деца да се разделят физически и да се провери колко е сериозно ухапването при потърпевшото дете. Може да звучи парадоксално, но в този момент и двете деца се нуждаят от подкрепа и утеха.

Ухапаното дете е много по-разстроено, защото изпитва болката. Детето, което го е ухапало може да бъде помолено да помогне в успокояването му, това ще бъде от полза и за двете страни. На родителите на ухапаното дете, е нужно да се обясни, че другото дете не хапе, защото е лошо, глезено или агресивно, а поради факта, че все още не може да говори достатъчно добре и не умее да изразява по друг начин емоциите си. Това поведение отшумява с времето, израства се. Ако детето хапе често и почти всяко срещнато дете, тогава трябва да се среща с колкото се може по-малко деца, докато се научи да говори по – добре и преодолее агресивния модел на поведение. Добре е около него винаги да има подходящи предмети, които може да хапе (например гумени играчки). Когато детето се опитва да насочи агресията си към вас и иска да ви ухапе, внимателно, но твърдо хванете брадичката му и се опитайте да отклоните и пренасочите вниманието му към нещо друго.

Според специалистите умението за разпознаване на цветовете се появява на около 2 години. 3 годишното дете вече може без грешка да назовава базовите - червен, син, жълт и зелен. 

Може да започнете обучението по цветовете след навършването на една година. Добро начало е да казвате какъв цвят са предметите от близкото обкръжение и играчките. Назовавайте ги сякаш между другото. 

Не прекалявайте обаче и не претрупвайте детето с информация.

След време добавете игри, които активират мисленето. Рисувайте заедно с моливи, пластелини или тебешири, оцветявайте. Обяснявайте кое какъв цвят трябва да бъде и помагайте на детето да го избере.

Прекрасен помощник са книжките за оцветяване. За най-малките са тези, в които на лявата страница има готова рисунка. Детето трябва да я повтори в контурите на дясната страница със същите цветове. Добре е родителите да участват, като назовават цветовете. 

Изключително подходящи са пъзелите, комплектите с карти или книжките със стикери, в които децата да търсят синята мишка или лилавия динозавър например.

Приемаме ги като част от ежедневието, но това всъщност са важни уроци, които е добре да си припомним.Свикнали сме да приемаме част от проявите или поведението на децата като нещо обичайно, което е етап от растежа им, проява на характера или просто моментен каприз.

Важни уроци, на които децата ни учат.

Искреност

Когато са малки децата са изключително честни в отношенията си към нас, възрастните.

Като възрастни ние просто забравяме или се срамуваме да демонстрираме истинските си емоции пред хората, на които държим и с времето това се отразява негативно на отношенията ни с тях.

Директно в очите

За разлика от възрастните, които преди да покажат отношението си или да кажат нещо, преценяват много внимателно плюсовете или минусите от това действие, децата не очакват нищо в замяна. И си казват точно, каквото мислят в момента.

Те са прями, точни и понякога безкомпромисни в приемането или осъждането на нещо или някой.

Безкористност

Ако едно дете реши да подари нещо: любимата си играчка, картичка на мама по някакъв повод или просто целувка, то го прави без никаква умисъл и без да очаква нищо в замяна.

Безкористните отношения са едно от нещата, които възрастните удобно забравят, смятат експертите, позовавайки се на различни статистики във времето.

Забавление

Децата могат да превърнат всичко в игра и да се забавляват дори с един празен кашон, който умело ще превърнат в замък, космически кораб или къща за домашни любимци.

Защото те не поставят граници на въображението си и са способни на наистина креативност, каквато надминава всякакви граници. Стига да им се даде възможност разбира се.

Мечти

Възрастните също вярват в мечтите. Но техните мечти са винаги добре обмислени, преценени, постижими в едно близко или далечно бъдеще. Тоест – това са цели, към които те се стремят.

Докато децата просто мечтаят: за реални и нереални неща, за вълшебства и героични подвизи, за невъзможни и несъществуващи светове…

Те не се страхуват да стъпят на Марс, да измислят машина, с която да стигнат до центъра на Земята или да се поклонят пред бурно аплодиращата ги публика, след като са получили най-ценната награда за изпълнението си.

И някой ден наистина може и да постигнат всичко това, защото не си слагат спирачки и не ограничават мечтите си.

Според психолозите в ранна възраст детето възприема света чрез чудеса. Между четвъртата и седмата година се полагат основите на вярата в доброто и на надеждата, че то побеждава. А Дядо Коледа е тъкмо образ, свързан с вярата и надеждата. Той е нужен за нормалното психоемоционално развитие на детето и за обогатяването на неговата фантазия, уверяват специалистите.

Около Никулден е точното време да седнете и да напишете писмото на Дядо Коледа. Точно, защото можете да разкажете за светеца, който е първообраз на белобрадия старец.

Така ще обогатите знанията на детето. А от писмото ще има още ползи – и за него, и за вас, родителите. Темата на писмото разбира се, е какъв подарък да донесе Дядо Коледа.Но той награждава добрите и детето ви трябва да му разкаже за себе си.

Това е тренировка за съчинение. С ваша помощ детето ще опише как е минала годината, какви интересни неща са се случили, доброто си поведение.

Така тренирате умение за правилна самооценка. И за вас ще е любопитно да разберете как детето се самооценява и какво е запомнило като добри свои постъпки. Може да поговорите какво е добро и какво е лошо, но гледайте да не наблягате на критики.

Психолозите препоръчват никога да не заплашвате детето, че няма да получи подаръци. Така провокирате тревога. Колкото и палаво да е, не бъдете жестоки, като му казвате, че Дядо Коледа изпълнява желанията само на добрите.

Като приключите с изминалите месеци, включете нещо, което детето да направи преди Коледа. Обяснете, че празниците не са само получаване, а и даряване на радост.

Едва тогава идва моментът за поръчката- какво да донесе добрият старец. Ловко трябва да предотвратите опасността детето ви да съчини дълъг списък със скъпи подаръци, които не можете или не виждате смисъл да купувате.

Ако детето е на 4-5 години може да пробвате с няколко изречения да убеди Дядо Коледа защо трябва да донесе онази страхотна кукла или кола.Това е начин то да започне да мотивира желанията си, а не да се поддава на хрумвания. Ще си представи какво ще прави с играчката и че че разбере дали наистина я иска. Още ще стимулиране въображението му.

Писмото не е лесно, понеже някой на 4-5 години измисля и диктува. Помагайте, но с мярка – писмото е от детето, не от вас.

Ще се наложи да задрасквате, да напишете няколко чернови. Накрая препишете всичко на чисто. Неприлично е да изпратите на Дядо Коледа грозно писмо. Пък и нали така очаквате да постъпва детето ви, като тръгне в първи клас.

Детето ви е на 3 години и изведнъж започва да отказва да яде това или онова. Случва се почти всеки ден. Понякога детето може да отхвърля всичко, което му поднесете за ядене, и да иска друго, но да не знае какво. Понякога си има 3-4 любими неща и непрекъснато настоява само за тях.

Изнервящо е за родителите, но етапът може да отмине и да не означава, че детето е от злоядите. Докато трае, е важно правилното поведение на мама и тате, защото всяко нещо има отношение към възпитанието. Ако се стреснете, че като не яде, то ще престане да расте и започнете да му угаждате на капризите, рискувате да го разглезите, предупреждават специалистите.

Избягвайте да приготвяте храна само за него, макар че това е по-лесно, отколкото да се пазарите да хапне или да го оставите гладно. Ако родителите постъпват така, детето ще стане още по-придирчиво.

Големи затруднения ще възникнат с храненето в детската градина, където никой няма да му сервира, каквото иска.

Детето трябва да свикне да яде това, което му поднесете.Като види, че не му угаждате, то ще се откаже от порочния модел на искането, уверяват експертите.

Но и не проявявайте излишна строгост, а се опитайте да направите поднесената храна забавна, за да я изяде. Въобще, проявете фантазия, вместо да отсечете

„ Или яж, или ще стоиш гладен „ .

Има и нещо, с което да се съобразявате – с индивидуалния ритъм на детето за нуждата от храна. Някои нямат апетит сутрин, предпочитат да ядат повече на обед. Макар, че не е добрият вариант, може вашето дете да е най-гладно вечер.

Общият принцип е да въведете режим – всички хранения да са приблизително по едно и също време всеки ден. Но все пак се съобразявайте с апетита на детето – когато не е гладно, не го насилвайте да яде. Когато е гладно и преди определените часове за хранене, допускайте изключение и давайте нещо да хапне - не много, колкото да издържи до обеда или вечерята.

Иначе храненето ще стане стресов процес и детето ще проявява още повече капризи, с които още по-трудно ще се борите.

Не си въобразявайте психични проблеми, но все пак помислете дали е нарочно или от невнимание

Поредната играчка е на парчета. 3-годишният ви син плаче, защото тя му е любимата. Утешавате го и бързо отвличате вниманието му. Но ви човърка безпокойство - той често чупи играчките си, а някъде сте чели, че това може да е признак за психични проблеми.

Нормално е играчките да се чупят. С тях играе 3-годишен, който не може да предвижда последствията от действията си, да е внимателен и много грижлив.

Психични проблеми може да подсказва това, че то чупи играчките си нарочно и демонстративно. Някои деца също като възрастните изразяват гнева си, хвърляйки нещо. Трябва да учите детето да контролира негативните си чувства и да ги извежда навън по друг начин.

Ваша родителска отговорност е да вземете мерки и при другия често срещан проблем – ако детето ви чупи играчките си, за да привлече внимание. Може би не му отделяте достатъчно внимание. Тогава логично да използва белите, за да ви впечатли. Колкото и да сте заети, опитайте всеки ден да се посветите напълно на детето дори да е само за половин час.

Психичен проблем, но от друго естество е отношението към играчките. Трябва да учите детето да цени притежанията си. Особено подаръците. Например след рождения ден припомняйте от кого му е подарена плюшената панда, от кого куклата или колата. Казвайте му, че това е знак за обичта на роднината или приятеля към него. Така детето ще пази играчките си, защото ще има специални чувства - ще разбира, че това не са просто играчки, а знаци също за специални чувства на другите към него.

Педагозите съветват умерено да се скарате на детето само ако играчката е счупена нарочно. Ако я е захвърлило в гнева си, внимателно подчертайте колко много губи заради тази своя реакция - играчката е повредена, вече не може да си играе с нея.

Чупенето също е метод за опознаване, защото позволява да се види от какво са направени предметите, какво има вътре в тях, как работят. Нищо чудно най-сложната и скъпа играчка да бъде подложена на такъв анализ. Затова предварително кажете на детето да не я разглобява,защото ще престане да прави това, което прави. А ако можете, обяснете му как работи.

Понякога играчките се чупят и понеже не са подходящи за възрастта на детето. Не се опитвайте да изпреварвате времето, като му предлагате игри за по-големи. Дори да му покажете как да се справя, вероятността да счупи играчката е огромна. Ако някой от близките ви му подари играчка, неподходяща за годините му, ловко я скрийте да си чака времето.

Колкото и често детето да троши играчките си от невнимание, не правете остри забележки. Помнете, че те могат да се счупят, когато си играе с тях. Но са за това - за игра.

Днес родителите много се безпокоят за бъдещия успех на децата си. Ранна подготовка за училище, кръжоци от 3-годишни, допълнителни уроци, писане на домашни, все по-сложни учебни програми – всичко това лека-полека води до намаляването на свободната игра в живота на децата ни. Възрастните смятат, че е по-полезно да се учи, отколкото да се губи време в игра.

Ето мнението на психолога Питър Грей.

Върнете детството на децата си. Осигурете им повече игри и по-малко уроци.

Играта като подготовка за живота

Най-важното, което трябва да научат нашите деца, е да живеят щастливо и продуктивно – а това не се учи в училище. Това по принцип не се учи. В играта те формират способността си да мислят креативно, да влизат в контакт с други хора, да контролират емоциите си. В наши дни, както никога досега, е важно да бъдем креативни, за да постигнем икономическо благополучие. Вече нямаме нужда от хора, които изпълняват инструкции, правят изчисления и други задачи, които сега се изпълняват от технологиите. Необходими са ни хора, които задават въпроси и търсят отговори, идентифицират нови нужди и предотвратяват проблеми. И тук голяма роля има творческото мислене, а за да се развива то, са нужни игри. Всички малки деца са креативни. В своите игри и изследвания на заобикалящия ги свят те създават собствени модели на поведение.

Не трябва да учим децата си, че е по-важно да следват системата, а не собствените си идеи. В училището възрастните носят отговорност за децата, вземат решения вместо тях, решават проблемите им. Докато играят, децата правят това сами. Лишавайки ги от игри, ние формираме зависими хора, които живеят с усещането, че някой трябва да им казва какво да правят.

Играта е комуникация.

Още по-важно е да се развиват уменията за общуване с хората, грижата и сътрудничеството. В децата има силно развито желание да играят с други деца – по време на този процес се формират социалните навици и моралните принципи.Играта е доброволен процес, следователно всеки може да излезе от нея, когато пожелае. И всички играчи знаят, че за да продължи развлечението, не трябва да се допуска излизането на някой от участниците, което от своя страна означава, че трябва да се положат усилия на всички да им е добре. Децата развиват това умение по време на играта. Играта е обучение по самоконтрол. Благодарение на игрите децата научават как да контролират импулсите си и да следват правила. Всяка игра има правила. Нерядко, когато играят, децата изпитват озлобление. Но те знаят, че ако искат да продължат, ще трябва да овладеят това чувство – така се научават да управляват гнева си.

Преди години бил проведен експеримент с малки мишки и маймуни. Било им позволявано да участват във всякакви социални взаимодействия, с изключение на игри. След време те се превърнали в емоционално осакатени възрастни. В нова среда замирали от ужас, а при сблъсък с непознато животно от своя вид или се свивали от страх, или нападали. А сега си помислете: през последните 50–60 години ние постоянно лишаваме децата си от възможността да играят и непрекъснато увеличаваме времето, в което те трябва да учат. Дори след училище имат домашни. Вместо свободна игра, те посещават организирани спортни занимания, вместо хобита – имат кръжоци, водени от възрастни. А съвременните опасности пречат на родителите да ги пускат сами навън. Едновременно с това все повече се увеличават психическите разстройства. Ако ни е грижа за децата ни, трябва да нарушим тенденцията и да им позволим да играят. Трябва да им върнем детството.

Децата имат огромна нужда от внимание, от това да бъдат забелязвани, да бъдат изслушвани и да се разговаря с тях. С една дума – да се приемат като личност. Говорете със своето дете и го предразположете да ви разказва това което мисли, помогнете му да го облече в думи.

За да придобие самостоятелност то трябва да е уверено в своите знания и умения, да изгражда способността да се контролира и да въздейства на околните. За да му помогнете да усвои позитивното поведение и възприемане на света може да използвате следните съвети:

• отделяте постоянно внимание на детето, интересувайте се от отношенията му с връстниците в детската градина.
• давайте му възможност да избира. Разговаряйте с него, обяснявайте му какви са вариантите в дадена ситуация и какви ще са последствията от съответния избор, който направи.
• поощрявайте самостоятелното му мислене, алтернативните решения, провокирайте го да мисли по различен начин. Винаги му показвайте, че дадено решение може да има и алтернативи.
• поощрявайте успехите му и положителните моменти в поведението му.

Ако се отнасяте с уважение към детето, на свой ред и то ще се отнася по такъв начин към околните и към вас.

Родителите, които показват, че уважават личността на детето успяват да му въздействат много по-силно, да го поощрят и подкрепят по по-ефективен начин.

Ненасилствената комуникация и позитивното възпитание създава щастливи и спокойни деца. Деца, които са уверени във възможностите си и изграждат себе си така, че самостоятелността не ги плаши. Намаляват конфликтните ситуации между родители и деца и дори между самите родители.

Правилата се задават в спокойна обстановка, разясняват се причините за тях и срока на действие. 

Когато сме емоционално ангажирани, трудно можем да се вслушаме в разумни доводи, децата също. Понякога в такива ситуации можем да използваме сила: “Забранявам ти, защото съм твоя майка и аз решавам!“ Все пак, за да бъде прието дадено ограничение, за детето е важно да знае защо то съществува. Например вместо да викаме и да заплашваме: „Ела тука! Чуваш ли какво ти казвам, можем докато вървим по улицата да разясним: „Смятам, че още си малък да пресичаш сам и се тревожа, че няма да забележиш колите, а и те теб. Когато се убедя, че внимателно се оглеждаш и пресичаш сáмо на пешеходна пътека, когато няма коли, ще ти позволя да пресичаш сам ”

Важно е да изразяваме позиция и ние като родители да спазваме това, което проповядваме.

 Например ако ограничавате времето на детето пред телевизора или телефона, а телевизорът непрестанно е включен или вашият поглед е непрекъснато вперен в телефона, детето ще възприеме това ограничение като несправедливо наказание, а не като грижа за здравето му.

Правилата се поставят предварително и следим за тяхното спазване, докато не се превърнат в навик. 

Разбира се, не винаги човек се сеща да забрани всичко, което е опасно за детето преждевременно, но основните принципи е важно да се знаят и зачитат. Например миенето на ръцете преди хранене може да е съвсем естествен процес, когато е предварително разяснен и се спазва преди всяко хранене, докато детето не започне да го прави самостоятелно. Тук децата най-често започват да проявяват опозиционно поведение. Това, което родителите не разбират, е, че в повечето случаи те не се бунтуват срещу самото правило, а срещу начина, по който е поставено.

Нужно е границите да са прости и ясни.

За да сме чути и разбрани, е нужно първо да утвърдим емоцията на детето и правото му да я изпитва: „Виждам, че си ядосан и сигурно има причина за това. Готова съм да я чуя.“ И когато сме го чули, разбрали и поговорили за чувствата му,  да поставим нужните ограничения.

Границите е нужно да се поставят от позицията на грижа за детето и за себе си.

Добра практика е преди да отречем дадено поведение като неподходящо, да се запитаме какво точно не одобряваме и дали загрижеността ни движи или необоснован страх, а може би лоялност към това, което ние сме получили като деца.

Границите се поставят с уважение към личността на детето.

Дори и ние като възрастни често се идентифицираме с правенето и се засягаме при отказ или забрана, преживявайки го като отхвърляне. Представете си как се отразява това на децата, които са изцяло погълнати от дейността си.

Границите не са статични – нужно е да се актуализират.

Във всеки един етап от развитието на децата е добре да сме наясно и да сме последователни в това, кое е наша отговорност, кое – тяхна и кога можем да ги подкрепим да са по-автономни. Например едно три годишно дете може да се храни напълно само, да слага приборите и салфетките на масата, да си сипва храна в чинията и да  отсервира. Ако майка му прави всичко вместо него, тя му пречи да изследва самó света около себе си и детето започва да губи интерес към него и себе си. По-голямата свобода идват с повече отговорности и когато те са навременни, децата се справят с тях с радост.

Детето от малко с удоволствие слуша да му четете стихчетата. Много писатели съчиняват приказки в стихотворна форма, защото римите предизвикват интерес и се възприемат много лесно заради тяхната мелодичност и напевност. Понеже ги харесват, хлапетата ги запомнят бързо и с радост ги възпроизвеждат, често още преди да са се научили да говорят добре.

Специалистите твърдят, че заучаването на стихове развива паметта, а оттам и цялата способност на детето да бъде обучавано.

За най-малките са подходящи 2-3- стишията , описващи характеристики на животни и растения. 4-5-годишните ще заинтригувате с малко по-дълги произведения на Ран Босилек, Леда Милева, Чичо Стоян, Елисавета Багряна.

Психолозите издават интересен трик в рими за отвличане на вниманието. Когато детето започне да капризничи, тихичко започнете да му рецитирате на ухото 2 любимите стихчета. То ще реди заедно с вас познатите думички и ще пренасочите вниманието му.

Следващият момент е на около 4 години, когато детето ви трябва не само да научи наизуст, а да запомня смисъла на прочетеното и да ви го разказва със свои думи.

Когато започнете да създавате това умение, важно правило е да не четете твърде дълги текстове наведнъж, а да ги разбивате на части. Препоръчва се четенето да трае не повече от 10 минути. Насочете вниманието на детето докъде сте и следващия път, преди да продължите го подканете да си припомни какво се е случило до момента.

На 5-6 годишното дете може да предложите по-дълги и по-задълбочени текстове.

  Изкуството е универсален език, който е разбираем и достъпен още от най-ранна детска възраст. Рисуването позволява на децата да изразят своята креативност и да се забавляват.

Психолозите казват, че с помощта на рисунките си децата изливат своите емоции, своята душа, своя начин да разберат света около себе си.

Облекчаване на стреса

Рисуването осигурява убежище за децата. Това може да бъде като вид терапия, която помага на децата да изразят чувствата си чрез картините. Рисуването действа успокояващо на детето и осигурява лесен път за освобождаване от чувството на тъга, отхвърляне, болка, гняв и страх.

Самочувствие

Като се научат да рисуват, децата придобиват умения, с които могат да се гордеят. Това им дава основание да гледат на света с увереността, че могат да постигнат дадена цел.

Неизказани емоции

Едно гневно дете рисува чувствата си с по-голямо желание, отколкото то ще ги изрази чрез думи. Рисуването успокоява духа и осигурява лесен път за освобождаването на чувства и емоции като тъга, отхвърляне, болка, гняв и страх. Рисуването, както изкуството като цяло, предоставя на децата възможност да изразят техните най-съкровени мисли, страхове, чувства и емоции в безопасна среда.

Арт терапията

Рисунка или картина позволява на детето да изрази чувствата си, без да са напълно развити вербално-комуникативните умения. Изкуството е много естествено средство за изразяване на децата. Те го правят спонтанно.

Развиване на критично мислене

Изкуството не е само емоция, то е и мислене. Когато детето рисува, то следи работата си, оценява я и я анализира. По този начин то е в състояние да разпознава своите достойнства и недостатъци. Детето гледа на работата си с критично око и по този начин е в състояние да види различни гледни точки.

Рисуването като физиология

Творческите дейности, сред които е и рисуването, помагат на мозъка да се развива. Дясната част на мозъка се използва за емоционални и творчески отговори, а лявата страна на мозъка се фокусира върху аналитичните процеси и логика. Когато детето рисува, и двете страни на мозъка му са ангажирани. По този начин се укрепват връзките между двете полукълба.

Насърчаване на творческото мислене

Децата, които рисуват, се научават да мислят с отворен ум и да подхождат в житейските ситуации творчески. Те свикват да изразяват себе си по-дълбоко чрез изкуството си и думите си. Те са в състояние да вземат поуки чрез изкуството и на по-късен етап да прилагат тези умения към нови ситуации.

Чувалът на Дядо Коледа за вашия адрес ще тежи цял тон, защото сте голямо семейство и детето ще получи много подаръци.

Дядо Коледа трябва да донесе у вас само един подарък. Останалите не са от него. Нека да си му го дадат мама и тате, баба и дядо . Ако не, слагайте подаръците под елхата по различно време и обяснявайте кой от кого е. Детето трябва да знае, че в семейството си подарявате по нещо за Коледа и Нова година .

С малкото дете тренирайте с какви думи да благодари на всекиго, от когото е получило подарък. Може деликатно да го посъветвате да не показва, ако не харесва подаръка.

В никакъв случай не отрупвайте детето с много пакети наведнъж. То се превъзбужда, започва да ги отваря един през друг, без да обръща особено внимание на съдържанието и без да се впечатлява. Оставете му паузи, за да му е интересно и да не се претоварва стресово с емоции.

Друг трик е в продължение на няколко дни преди Коледа незабелязано да прибирате по някоя от старите играчки, за да отворите място за новите. Това също е начин да няма пренасищане и детето да цени повече притежанията си.

Детето ще получи нови знания и умения, а като ловко направлявате желанията, няма да има разочарования

Дядо Коледа вече дойде в телевизионните реклами и детето всяка вечер отваря дума какъв подарък чака от него. Лошото е , че детето ви споделя желания, които май ще препълнят чувала.

Има много смислен и едновременно практичен съвет от експерти как да постъпите: седнете заедно с детето да напишете писмо до Дядо Коледа.

Съветът е смислен, защото ще обогатява знанията и уменията на детето, докато съчинявате посланията. А е практичен, защото ще узнавате и направлявате желанията му,така че да не се развихрят неконтролируемо и да няма разочарования, когато от чувала не излиза, каквото е поръчано.

1. Вярата в чудеса обогатява фантазията

Като се подготвяте да пишете писмото, си говорете за Дядо Коледа.

Психолозите казват, че в ранна възраст човек възприема света точно чрез чудеса. Между четвъртата и седмата година се полагат основите на вярата в доброто и силната надежда, че то побеждава несправедливостта и лъжата. А Дядо Коледа е тъкмо образ, свързан с вярата и надеждата.

2. Даряването също носи щастие

Може да разкажете за свети Никола. Той е прототипът на Дядо Коледа, реално е съществувал, помагал е на слабите, най-голяма щедрост е проявявал към децата.

Като разказвате за него детето ви разбира, че празниците не са само получаване, а и даряване на радост. Затова когато пишете писмото до Дядо Коледа какви подаръци иска, е точният момент да обсъдите с детето какво ще извършите вие и ти, за да направите щастливи други хора.

3. Тренировка за съчинение по преживявания

Другото смислено е в писмото детето да разкаже на добрия старец за себе си, за интересните неща, които са се случили през тази година в семейството. Така тренирате „ съчинение по преживявания „

Писмото пишете на ръка.

4. Урок по самооценка

Умението за правилна самооценка е необходимо цял живот. Най-успешните са хората, които могат да бъдат реалисти за постъпките си, за постиженията и грешките си, за силните и слабите си страни.

Може да поговорите какво е добро и какво е лошо, но гледайте да не наблягате на бели и критики.

5. Възпитание, но положително

При писането на писмото може елегантно да възпитавате. Но психолозите препоръчват никога да не заплашвате детето, че няма да получи подаръци, ако се държи лошо.

Възпитанието трябва да е положително – т.е. да утвърждавате, че той награждава добрите, а не да заплашвате, че наказва лошите.

6. Не е списък за пазаруване

Най-напред подчертайте, че не бива да има списък. Обсъдете желанията, запишете ги, но за писмото изберете само едно.

7. Не е мотивационно писмо, но все пак

С дете на 4-5 години може да пробвате още нещо – с няколко изречения да убеди Дядо Коледа защо трябва да донесе онази страхотна кукла или кола. Това е начин то да започне да осъзнава и мотивира желанията си, а не да се поддава на хрумвания. Ще стимулирате и въображението му.

8. Елиминиране на вашите желания

Ако детето ви все пак клони към подарък, който не искате или не можете да купите, измислете история, за да обясните защо да не пишете на Дядо Коледа за него.

Така не рискувате детето да се разочарова, когато не получи мечтания подарък.

Е, сядайте вече да пишете. Макар че се показва по телевизора, Дядо Коледа си е в Лапландия и писмото има дълъг път да пътува.

Не се колебайте при предложение да запишете детето си да учи чужд език още в детската градина. Без съмнение най-лесно ще го усвои в детството.

Няма единно мнение на специалистите точно на каква възраст да се започне. Разработени са много методики за ранно чуждоезиково обучение. Те залагат на игрови модел, на слушане и допълване на семантичното значение чрез мимики и жестове. Т.е. учи се по начина, по който детето усвоява майчиния си език от самото раждане.

Специалистите изтъкват редици доводи, които могат да наклонят везните към решението да запишете детето на уроци по чужд език.  Един от тях е. че непознатата лексика и словесните формули стимулират ума и пълноценно развиват мозъка. Развивайки способности за разпознаване на символичните връзки между звуковете и тяхното писмено изражение- буквите, се създава отлична предпоставка да се превърне в запален читател.

Освен това у него се изгражда позитивна нагласа към ученето. Изследванията доказват, че чуждоезиковото обучение тренира отлично паметта и когато децата тръгнат на училище, се представят по-добре на тестове и изпити.

Един от големите плюсове на обучението в първите години, е че, малките деца, разчитащи единствено на слуха си при усвояване на чужд език, лесно улавят произношението, мелодиката, интонационното звучене и са способни безпогрешно да ги възпроизвеждат. В по-късна възраст това умение в значителна степен се губи и акцентът е непреодолим.

Изключително важно е социалното измерение. Детето, което отрано се докосва до чужда език, расте по-отворено и общително, лесно приема хората и контактува свободно.

Всяко дете в определен момент иска родителите да му вземат домашен любимец. Нищо чудно той да е подаръкът, за който детето ще пише на Дядо Коледа.

Първо вие си дайте сметка, че това е сериозна стъпка. Претеглете внимателно всички „ за “ и „ против “, колкото и да обичате животните. Домашният ви любимец не бива да се мъчи в неподходящи условия

Всички вкъщи трябва да са съгласни. Детето иска животинка, но ако тя не става общ любимец, няма смисъл да я взимате. Обсъдете с възрастните в семейството и стигнете до решение, което няма противници .

Едва после обяснете на детето, че животното не е играчка, че се нуждае от грижи, внимание и възпитание. Попитайте го готово ли да му дава всичко това.
Вероятно детето ще се закълне, че е готово, но не взимайте домашен любимец при първото искане. Нека обмисли своето желание, да прецени за какво
животинче ще му е най-приятно да се грижи, дали ще има сили и време наистина да го прави.

Следващата стъпка е да се заемете със сериозно четене как трябва да се полагат грижи за избрания домашен любимец, какви са особеностите на вида или породата му . При това детето най-добре ще разбере дали той ще се чувства добре у вас и дали наистина ще може да го отглежда. Обърнете внимание и как трябва да възпитавате животното. Да му се създадат навици е по-трудно отколкото самото отглеждане.

Ако семейството твърдо реши да има домашен любимец, трябва много ясно да договори кой какви задължения поема към него.

Хората с опит съветват да вземете животното, когато детето е във ваканция, а единият от родителите може да си позволи няколко дни отпуска. Така ще посрещнете новия обитател на дома с по-малко стрес.
Колкото и да ви моли детето, много добре преценете какво правите. Изключително лошо ще бъде да не се справите и да дадете, продадете или изгоните в домашния любимец.

Лека нощ, да спиш в кош, да сънуваш грош, казва мама и целува детето всяка вечер. Ритуалът преди сън е изключително важен, твърдят психолозите.
Вечерните часове у дома са много интересни. Родителите се прибират от работа, и те, и детето са зажаднели за общуване. Времето минава бързо и то не иска да си ляга. Пренастройването към  „ лека нощ “ трябва да става постепенно. Психолозите съветват да преминете към по-спокойни занимания и да стигнете до четенето на приказка. Детето все още поддържа интереса си, но тялото му е готово за сън.

Вечерният ритуал може да включва вземане на любимата играчка в леглото, завиване с предпочитаното одеялце. След като веднъж сте го установили, трябва да го спазвате. Повторяемостта създава усещане за нещо познато, вече преживяно, изпитано и безопасно. Това ще помогне на детето да изгради навици и да свързва определени действия с приближаването към съня.  Едно от посланията на ритуала за заспиване е предизвестието за раздяла с мама и татко. Малкото дете разбира, че не може постоянно да бъде с родителите  си и нощта е времето, през което то остава само. Ако не иска да ви пусне от стаята, отделете още няколко минути, за да го погалите, да му говорите нежно и да го успокоите.

Целувката за лека нощ е за доверие и обич. С нея родителят дава обещание, че всичко ще бъде наред, че е на разположение, когато детето има нужда от него. Показвайте чувствата и привързаността си спокойно и открито, без да пестите ласките. Всяка емоция е важна за детето и му вдъхва спокойствие. Когато се страхува, целувката  и допирът му дават необходимата подкрепа и уверяват, че на другата сутрин пак ще сте там и ще го обичате все толкова силно.
Като усеща сигурността на семейната среда, детето  расте по-уверено, спокойно и самостоятелно.

Първите стъпки в детската градина са трудни за крехката психика на детето. Новата среда и непознатите педагози, карат детето да изпитва несигурност и безпокойство. Самото адаптиране е строго индивидуален процес за всяко дете и за неговите родители. За някои деца този период може да бъде 1 седмица, 2 седмици за други – месец-два. От педагозите и родителите се изисква търпение и подпомагане детето в процеса на привикване към новото, за да протече възможно най-бързо и безболезнено.

Процесът на адаптация към детската градина е различен за всяко дете. Ето защо е важно по време на адаптационния период да се следва темпото на детето.

Адаптацията може да бъде:

• Лека
• Средна
• Тежка

АДАПТИРАНОТО ДЕТЕ:

1. Разделя се самостоятелно и в добро настроение с родителя/родителите, възрастните.

2. По време на престоя в детската градина е спокойно. Може често да задава въпроси на учителя или помощник-възпитателя – „кога и дали“ ще го вземат от детската градина, което означава, че неговите очаквания са свързани с необходимостта от потвърждаване на неговата сигурност.

3. По време на занимания и игри разказва спокойно за себе си или за своите близки.

4. При тръгване от детската градина разказва с удоволствие какво се е случилото през деня.

Първите стъпки в детската градина са трудни за крехката психика на детето. Новата среда и непознатите педагози, карат детето да изпитва несигурност и безпокойство. Самото адаптиране е строго индивидуален процес за всяко дете и за неговите родители. За някои деца този период може да бъде 1 седмица, 2 седмици за други – месец-два. От педагозите и родителите се изисква търпение и подпомагане детето в процеса на привикване към новото, за да протече възможно най-бързо и безболезнено.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА АДАПТАЦИЯ

ПОДГОТОВКА

1. Подготовката за раздялата да започва вкъщи.Подгответе детето и му създайте позитивна нагласа за детската градина. Разкажете за това, което му предстои, когато тръгне на детска градина. Обяснете му по достъпен начин за нещата, които децата правят в детската градина изащо е забавно място, но не го претоварвайте с информация. Важното е детето да разбере, че мама и тати ходят на работа, а неговата работа е да посещава детска градина и да играе с децата.Изключително важно за безболезнената адаптация на Вашето дете е предварителната подготовка в семейството.
2. Отделете достатъчно време сутрин преди тръгването към детска градина, за да не се чувства детето припряно. Периодът на подготовка преди тръгването за детска градина трябва да е приятен както за Вас, така и за Вашето дете.
3. Предварително се запознайте с дневния режим в детската градина, за да направите графика си у дома съвпадащ с този на детската градина. По този начин денят на детето оставя същият. На детето трябва да бъде обяснено след кое събитие от деня родителят ще го вземе. След като се наобядва или след като се наспи. Така то няма да е тревожно кога и дали ще го вземат, а ще очаква събитието.
4. Несигурността на родителя може да повлияе на отношението на детето към детското заведение. Разберете дали имате някакви страхове и негативни преживявания, свързани с детската градина или Вие самите се притеснявате от това, че се отделяте от детето си. Децата са сензитивни и ако Вие сте тревожни, то тогава тази тревожност несъзнавано се прехвърля и върху тях. Спокойният родител води до себе си спокойно дете. Желателно е сутрин то да бъде водено от родителя, който е готов да се раздели с него нежно, спокойно, но твърдо и бързо.
5. Не променяйте правилата, които сте въвели при раздяла. Детето има нужда от твърди граници и правила, за да се адаптира бързо. По този начин то се чувства сигурно и спокойно
6. Необходимо е родителите да отделят между две и пет седмици за адаптация.

В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

В Детска градина №111 „Корабче“ се стремим да подхождаме индивидуално към посрещането на всяко дете, за да се почувства то добре дошло и да се адаптира по-бързо.

1. Въведен е поетапен прием на децата от Първа група, независимо дали те са посещавали ясла или не.
2. Осъществяваме подкрепа на детето по отношение на навиците му през първоначалния период на адаптация
3. Следим за емоционалното състояние на детето, състоянието на съня и апетита, отношението му към възрастните и връстниците.
4. Подбираме игри и упражненияза изграждане у дететона положително отношение към детската градина
5. Провеждаме индивидуални консултации за развитието и адаптацията на децата

ПРЕПОРЪКИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

1. Препоръчително е раздялата с мама или татко да бъде бърза и кратка, дори детето да започне да плаче и да Ви моли да се върнете –не отстъпвайте, в противен случай това ще е неговата стратегия за манипулация и занапред ще реагира по същия начин, за да задържи Вашето внимание и да отстъпите така, както сте го направили през първия ден. Когато сте вече в детската градина, кажете на своето дете, че ще остане, за да играе с други деца и ще го вземете по-късно. Детето трябва да знае, че ще остане в детската градина без Вас. Прегърнете го и преди да си тръгнете,помахайте с ръка за „довиждане“, изпратете си „въздушна целувка“.
2. Ако детето има любими предмети у дома, може да ги вземе със себе си в детската градина (Предметът не трябва да е дребна играчка, която лесно да се губи или да се погълне). Това ще бъде в негова помощ при раздялата .
3. Помислете за дрешките и обувките на Вашето дете. Те трябва да са удобни и детето да може само да ги облича/съблича, събува/обува. Това ще му помогне да се почувства сигурно и по-лесно ще приеме новата си социална роля на пораснало дете.
4. Осъществявайте ежедневен контакт с учителите относно това, как се справя детето с новата обстановка. Важно е да се изгради взаимно доверие между служители и родители.
5. Препоръчително е целодневният престой на детето да е по-кратък, като в първитеняколко дни да бъде до обяд (индивидуално за всяко дете).

Вярата на родителите в способността на детето да се адаптира и да бъде щастливо в детската детската градина, помага и подкрепя детето в тази трудна, но важна стъпка към независим живот.

ПРИБИРАНЕ ОТ ДЕТСКА ГРАДИНА

1. Създайте си семеен ритуал при вземането от детска градина. Това може да бъде разходка в парка, игра на площадката, разказване на приказка, пеене на песничка, нещо, което доставя удоволствие на детето.
2. Организирайте срещи с родители и деца от групата на Вашето дете извън детската градина.

Зареждането с положителни емоции е от голямо значение за успешната адаптация.

Екипът на Детска градина №111 „Корабче“ разбира, че адаптацията е труден период за семейството. В това отношение следим внимателно адаптацията на Вашето дете и ще Ви информираме за неговото състояние.

Детето ви на есен ще бъде в първи клас. Ако сте от родителите, които в София и в някои други големи градове събират документи, за да го запишат в близкото най-добро училище, имате проблеми да решавате.

Смята се, че ако е ходил редовно на детска градина, кандидат- първолакът е усвоил много от нужните неща. Но покрай пандемията през последната година вероятно ходенето е по-скоро нередовно. Не е проблем да проверите с какви знания от предучилищната група трябва да влезе в първи клас и да наваксате евентуални по пропуски.

Периодът между шестата и седмата година е старт на интензивно интелектуално развитие. Усъвършенстват се вече усвоените навици и се формират все по-сложни умения. Детската градина безспорно помага в това, защото там има правила, които трябва да се спазват, и отношения, които трябва да се градят - с учителките и останалите деца.

Специалистите открояват като съществени за първокласника поне пет качества и умения.

• Самостоятелност.

Честно преценете дали не сте от родителите, които не са оставяли детето да се справя с нищо само. Ако е така, според конкретните условия преценете как да го тренирате. Може примерно да го оставите вкъщи за половин час само, да го пратите да поиска сол назаем от съседката, да купи хляб от близкия магазин. Ако можете да му гласувате доверие за подобни неща, значи то ще се справи с комуникацията в училище, с подготовката на уроците и домашните вкъщи, без да му висите над главата.

•Активност.

Това е втора част на самостоятелността. Детето трябва да може не само да се справя с дейности, подходящи за неговата възраст, но и да поема инициатива. Няма нужда да му казвате какво да прави и как да го прави, а му възложете рутинни отговорности, които се повтарят в определено време например да слага приборите на масата за вечеря.

• Дисциплина.

В детската градина се свиква с нея. Навиците могат бързо да бъдат загубени вкъщи, в това число и през лятната ваканция. Така че внимателно работете за спазването и у дома на правила, които сте обяснили. Имайте предвид, че на 6-7-годишните все още трудно им се получава дълго време да пазят тишина и да внимават. Но точно в предучилищна възраст детето трябва да се научи да обуздава енергията си и да се самоконтролира. Често му предлагайте занимания, които приличат на училищните - четене, рисуване, апликиране.

• Търпение.

Проявяването му е част от дисциплината. Да изчакаш, докато ти дойде редът да кажеш, да слушаш и да внимаваш какво говори госпожата до биенето на звънеца не е чак толкова лесно. За да се постигне, са нужни упражнения. Тренирайте търпение в обикновени битови ситуации – да не ви прекъсва, докато говорите, да не нервничи на опашката в супермаркета.

• Последователност.

Това е изключително важно качество- да се довежда докрай започнатото. Без него не се постига успех. Поставяйте му малки задачи за бързо изпълнение, като постепенно повишавате изискванията. Наблюдавайте го - ако изгуби желание или се затруднява, предложете му помощ и се включете на определен етап от изпълнението на задачата. Никога обаче не позволявайте да остане несвършена.

Ако детето се нарисува на четвъртото, петото, шестото или седмото стъпало, има средна самооценка. Тя се смята за адекватната

Самооценката, която детето има за себе си, се формира от най-ранна възраст в семейството. От родителите зависи мнението му - дали се мисли за добро или лошо, умно или глупаво, способно в или не, обясняват специалистите. Детето с по-високо самочувствие има много по-големи шансове за успех в сравнение с детето, което смята, че все се проваля и най-близките му са недоволни от него. Но и прекаленото самочувствие често се превръща в пречка, защото то не полага достатъчно усилия или пък изживява разочарование, когато започне да се конкурира с връстниците си.

Психолозите твърдят, че лесно можете да проверите самооценката на 4-5-годишното дете с тест.

Щом то вече може да брои до 10, нарисувайте на лист стълба с 10 стъпала. Обяснете, че на първото стъпало - стоят най-лошите момичета и момчета, които познава. На следващите се намират по-добрите. Така градацията продължава, като най-високото стъпало заемат най- добрите.

Нека вашето дете само в избере и се нарисува на едно от стъпалата. Ако то постави себе си на първото, второто или третото, значи самооценката с му е занижена, тълкуват психолозите. Ако е на осмото, деветото или десетото, самооценката му е силно завишена.

За адекватна самооценка се смята средната. Тези децата са активни и общителни. С желание участват в игри, не се сърдят прекалено, ако загубят, и не дразнят партньора, който е претърпял поражение.

Децата със занижена самооценка са пасивни, мнителни, лесно обидчиви. Някои не обичат колективни игри, защото се боят да не загубят. Други пък се стараят да компенсират негативната оценка, която получават в семейството, при общуването с други деца. Но понеже искат да бъдат първи или да се налагат, излизат от това общуване сърдити и разочаровани.

Детето със завишена самооценка се стреми във всичко да бъде над другите. То е склонно дори да проявява агресия в желанието си непременно да се наложи като лидер сред връстниците си.

Идеалният вариант е самооценката да съвпада с реалните възможности на детето. Задачата да я изградят е на родителите. Затова психолозите съветват често да говорите с детето си за неговите добри качества и умения, както и много внимателно да се грижите да отстранявате слабостите му.

При малкото дете инатът често е израз на желанието му да опознава света. Нормално е детето да тича, да пипа всичко, в някои момент да се заинатява, че иска точно това, а не онова, за което настоява родителят.

Според психолозите по този начин то заявява своя стремеж към самостоятелност, своето собствено аз. Упоритото запъване да стане на неговото му дава усещане, че владее ситуацията, което повишава личната му самоувереност и самочувствие. От тази гледна точка не е желателно да се потиска това поведение, ако не е опасно, казват специалистите.

Не го обвинявайте за ината, а преценявайте доколко вашите изисквания са основателни.

Ако смятате възникналия конфликт за маловажен, просто го подминете, дори да подозирате, че прави нещо на инат - пуска трохи на пода, да речем. С липсата на съпротива и внимание от ваша страна тихо и кротко ще потушите детския бунт.

Ако обаче става въпрос за безопасност или морални ценности, не бива да отстъпвате. Не се ядосвайте и не спорете, отстоявайте позицията си последователно.

• Изяснете проблема - защо постъпва така. После включете детето в търсене на решението му. По този начин ще бъдете заедно, а не един срещу друг. Похвалете го за участието или за доброто му поведение.
• Никога не казвайте ”защото аз така искам”. Обяснете, че това, за което настоявате, е правилното, а не това, което детето с ината си иска да постигне.
• Когато поставяте задача за изпълнение, изберете подходящо време ако не прекъсвате детските занимания, ще избегнете конфликти.
• Бъдете настоятелни в преследване на целта - предварително обявете какво ще е наказанието за проявена опърничавост. Не действайте със заплахи и сила. Грубите методи ще потиснат самочувствието на детето и усещането за самостоятелност.
• Ако много се ядосате, изчакайте, докато се успокоите (излезте от стаята например). Гневът е най-лошият родителски съветник, затова пристъпвайте към наказания само когато сте спокойни.

Специалистите смятат, че детето ви може да обикне книгите, ако от ранната му възраст използвате метода на интерактивното четене. Същността му не е в използването на някакви скъпи джаджи. Принципите са други.

• Четете му. При това е много важно да постигнете пълно разбиране на текста. Правете паузи, за да обясните непознати или неразбрани думи и изрази. Веднага поговорите за това, което е заинтересувало детето. Не казвайте: „ Да дочетем до края и после ще питаш “. Има ли въпроси, не чакайте с отговорите.
• Питайте. Това е един от главните принципи на интерактивното четене. Задавайте въпроси за всичко - какво мисли детето за поведението и чувствата на героите, за ситуациите, в които попадат, и причините за тях.
• Разигравайте. Четенето може да се превърне в театрално представление. Използвайте различни гласове, интонация, жестове. Може да включите играчки или е мисли предмети. Не е задължително да имате Снежанка и седемте джуджета, наречете кукли на тях. Чрез нагледността детето по-бързо ще разбере как едно събитие води до друго и защо героите реагират така, а не по друг начин.
• Обсъждайте детайли. За да вникне наистина в текста, детето трябва да знае повече от написаното и нарисуваното. Обсъждайте, пояснявайте и добавяйте нови знания, за да може да разбира по-добре историята и илюстрациите.
• Съотнасяйте. Това означава да приближите сюжета до жизнения опит на детето. По този начин то ще може по-добре да разбере позицията на персонажа, защо той мисли и постъпва именно така. Нека детето ви разкаже дали е попадало в подобна ситуация и как се е справило, за какво си е мислело и от какво се е страхувало. Ако подобно нещо не му се е случвало, обсъдете какво би направило, ако се окаже в такава ситуация.
• Преразказвайте. Предложете на детето заедно да повторите четени приказки. Може да опитате най-напред да минавате стъпка по стъпка сюжета. След това усложнете задачата - фантазирайте за друго възможно развитие на събитията.

Не забравяйте да хвалите детето по време на четенето и обсъждането: „Браво! Колко хубава книга си избрал/а “ или „ Много интересно разказваш тази приказка!“.

Старайте се да превърнете четенето в увлекателна игра - обучението в игрова форма е най-ефективното.

Изглежда вкусовете на децата се променят и те все повече се интересуват от причинно-следствени връзки. Научно изследване твърди, че харесват книжките, които дават обяснения, как и защо нещо се случва, повече от тези, в които има по-кратки описания на героите и събитията.

Иначе казано, някои от старите приказки може вече да не са им интересни, ако са дидактични, само с поука, а децата не разбират достатъчно добре събитията и мотивите за постъпките на героите в тях.

Направено е проучване с цел да се помогне на родителите при избора на литература, която от ранна възраст да четат на децата си и която да ги мотивира да обичат четенето.

Според Маргарит Шавлик от изследователския екип експериментът е бил максимално опростен. Възрастен чел на група 3-4 годишни деца две книжки. В едната освен история имало много информация, която обяснявала защо героите се държат и изглеждат по определен начин. В другата се разказвало какво правят, но без допълнителни обяснения.

Когато накрая изследователите попитали коя книжка им е харесала повече, посочили тази, в която събитията и действията на героите били с повече и с по-подробно обяснения.

Изводът е, че съвременните деца се увличат от истории, които съдържат информация за причините и последствията. Резултатите доказват естественото желание на детето да опознае как е устроено всяко нещо в света, коментира Маргарит Шавлик.

Другият практичен извод от проучването е, че за детето ще бъде полезно да обсъждате прочетеното и да му обяснявате, за да разбира всичко, което се случва в историята.

Концентрацията на вниманието за изпълнение на задачи става нужна още в детската градина, а в училище от нея вече зависи успехът. Още от ранна възраст може да развивате това умение с упражнения и игри.

В картинка за оцветяване на полетата напишете цифри. Същите цифри залепете на флумастерите. Детето трябва да открие само къде кой цвят трябва да използва. Така ще му помогнете да внимава, а и да запомни елементарните числа.

Тази игра с числата и картите е подходяща, когато детето вече може да брои до 20, т.е на 5-6 години. Изрежете от картон 20 карти и напишете на тях числата от 1 до 20. Разбъркайте картите, отделете 10 за себе си, другите дайте на детето.Обърнете една от своите карти и му предложете да сложи до нея своя карта с най-близките цифри.

Полезна за развитието на концентрация и памет е играта с предмети. Вземете до 7 броя различни интересни предмети-например фигурки, канцеларски принадлежности, играчки, домашни съдове. Предметите не трябва да са едри, за да може да са едновременно в полезрението му.

Сложете пред детето всичките и му дайте време да ги запомни. После му кажете да си затвори очите и скрийте един предмет. Нека открие какво е изчезнало и да го опише-как изглежда, какъв е на цвят, по-голям ли е или по-малък от предметите, които са останали.

Усложнете задачата, като постепенно увеличите броя на предметите, за да се увеличи необходимостта от концентрация за запомняне.

После още усложнете играта, като използвате еднотипни предмети, например копчета в различни цветове. Да забележи отсъствието на играчка сред тефтери, чаши и т.н. е много по-лесно за детето, отколкото да открие копчето в кой точно цвят го няма.

За да са ефективни упражненията, трябва редовно да им отделяте поне 10 минути дневно.

Периодично сменяйте тези тренировъчни игри, за да задействате различните типове памет у детето, да го научите осъзнато да концентрира вниманието си и да запомня.

Така ще му помогнете да си изгради адекватна самооценка

За да е успешен, човек трябва да има правилна самооценка. Тя се изгражда в предучилищна възраст, между З и 7, под влияние преди всичко на родителите. При формирането и значение имат атмосферата в семейството, разбирането и подкрепата, която получава детето, чувството му за психологическа защитеност.

Детето с адекватна самооценка създава около себе си атмосфера на искреност, състрадание, отговорност, обич. То усеща, че го ценят и уважават, вярва в себе си, но заедно с това е способно да помоли за помощ. Умее да взима решения, да си признава грешките. Понеже цени себе си, оценява и околните. Няма бариери, които да му пречат да изпитва различни чувства към себе си и околните. Приема себе си и другите, каквито са.

Добър начин за постигане на адекватна самооценка е да не предпазвате детето от проблеми, като винаги ги разрешавате вместо него. Да му давате да върши домакинска работа и да получава заслужена похвала за нея, за да се чувства сръчно и полезно. Поощрявайте инициативите му. Не го сравнявайте с други деца. Анализирайте заедно неуспехите му и правете изводи, като давате примери с грешки, които вие сте допускали в работата си примерно. Винаги се старайте да приемате детето такова, каквото е.

Ако е със завишена самооценка, то смята, че винаги е право. Стреми се да доминира над връстниците, защото вижда техните слабости, но не вижда своите. Гледа на другите от високо и с всички сили се стреми да е център на вниманието. От него може да се чуе: " Аз съм най-добрият." Такова дете често е агресивно и пренебрегва постиженията на останалите.

Добър начин да вкарате в релси завишената самооценка е да учите детето да се вслушва в мнението на околните, да се отнася към критиките спокойно и без агресия, да уважава чувствата и желанията на другите деца, защото те са точно толкова важни, колкото собствените.

Детето със занижена самооценка е тревожно и неуверено. Постоянно си мисли, че ще го излъжат, обидят, недооценят. Винаги очаква да му се случи по-лошото и гради около себе си стена от недоверие. Страни от другите, обидчиво е. Такива деца трудно се адаптират в нови условия. При изпълнението на всяка задача се настройват предварително за провал, срещат непреодолими препятствия. Често се отказват от нови дейности заради страха, че няма да се справят. Преувеличават чуждите успехи и подценяват собствените. Занижената самооценка е по-лошия вариант за развитието на детето. Тя често е причина за трайни психологически нагласи от типа"Аз съм глупав", "Нищо не умея", "Неудачник съм."

Похвалите имат голямо значение при формиране на самооценката. Важно е да хвалите правилно. Не хвалете детето за нещо, което не е постигнало само. Не го правете от съжаление или пък от желание да му се харесате. Не го хвалете за играчки, вещи, дрехи, нито пък заради това, че е красиво или здраво. Затова пък поощрявайте всеки опит за самоизява и развитие.

Само с похвали обаче не става. Наказанието също има роля при формиране на самооценката. Наказвайте умно, с мярка и се придържайте към няколко правила. Наказанието не бива да вреди нито на физическото, нито на психическото здраве. Ако се съмнявате дали трябва да накажете детето, по-добре не го наказвайте. Наведнъж налагайте само по едно наказание. Може да е строго, но да е само едно.

След наказанието идва прошка. Щом инцидентът е приключил, повече не го споменавайте и не се връщайте към миналото. Не унижавайте, когато наказвате. Никога не наказвайте детето, ако е болно или не се чувства добре, когато се храни, преди или след сън, по време на игра, веднага след душевна или физическа травма. Не го наказвайте, ако въпреки искрените си старания не може да се справи със страховете си, със своята невнимателност, тромавост, раздразнителност или друг недостатък. Не наказвайте, ако не сте наясно с мотивите за една или друга постъпка. Не наказвайте и ако вие самите сте уморени, ядосани, гневни поради някакви ваши си причини.

Може би детето не е разсеяно, а не сте му развили достатъчно т. нар. работна памет

Изразът „през едното ухо влязло, през другото излязло“ често се използва, за да опише разсеяност. Проблемът обаче е по-сложен може детето да не се справя не защото не се съсредоточава и не обръща внимание какво му се казва, а защото не е развило т.нар. работна памет.

Най-общо казано, работната памет е способността да се възприема информация каква задача трябва да бъде свършена. После идва умението детето да даде ясна инструкция на самото себе си каква последователност в действията си да спазва, за да изпълни задачата. Когато тя е сложна и изисква да се правят няколко неща едновременно, недостатъчно развитата работна памет може да доведе до провал.

Повторението е единият ключ към успеха, защото детският мозък все още не е достатъчно развит. Вторият ключ са ясните и последователни инструкции. Те служат не само за изпълнение на конкретна задача или дейност, а и създават нещо като методология, която детето започва да прилага в аналогични ситуации.

Можете да помагате на сина или дъщеря си от ранна възраст да подобрява работната си памет. Това означава търпеливо, последователно и внимателно да обяснявате какво да прави, без обаче да претрупвате с информация.

Психолозите съветват ясно да поставяте една задача, максимално да опростявате инструкциите и да посочвате стъпка по стъпка действията в тяхната последователност. Не вмъквайте никаква излишна информация. Нека запомни последователността на по-малък брой действия в началото, а после ще усложнявате задачата.

По този начин вие програмирате детето и го учите на подреденост. Ако го заливате с изисквания и информация, му пречите да свиква да изпълнява инструкции и постепенно да усвоява умението как да си ги дава само на себе си, за да се справя. Т.е. не само не помагате за развитие на работна памет, ами и пречите.

На работната памет много помага умението за слушане, затова създавайте ключови навици. В това число влиза и филтрирането да се отсее какво е необходимо и какво не е необходимо да се запомня. Може да тренирате с разговори. Разказзвайте нещо на детето и нека то след това посочи двата най-важни факта в сюжета. Най-добре е историята да има връзка с някаква задача, която му предстои да реши. Например като говорите за покупките, които ще правите, мимоходом споменете, че книжарницата затваря по-рано от магазина за играчки. Ако детето съобрази, че първо в книжарницата трябва да идете, значи работната му памет добре се развива.

Този навик да се концентрира и да отсява ще започне да дава плодове с порастването, когато ще му се налага да преработва все по-голям обем информация. Винаги хвалете детето за старанието и постиженията му. Това ще го мотивира да вниква как по-добре да изпълни и следващите задачи. А една от утешителните истини за т.нар. работна памет е, че тя се развива с опита.

С тях най-ефективно насочвате детето как да гради положителните си качества

Психолозите и педагозите казват, че най-ефективният метод за възпитание е чрез поощрение. Как да го прилагате обаче зависи от възрастта на детето.

Детството не би било щастливо без радостта от собствените успехи и постижения. Затова в следващите години родителите трябва да показват във всяка житейска ситуация, че ценят високо самостоятелността и я поощряват.

В предучилищна възраст трябва да се изтъкват успехите в творчески дейности, желанието и сръчността синът или дъщеря ви да направи нещо с ръцете си, интелектуалните постижения-например научени наизуст стихчета, познаване на буквите и цифрите, умението да се обслужва самостоятелно, доброто поведение, оказаната помощ на близки хора.

За поощряване използвайте словесни похвали, ласки, подаръци. Но и не забравяйте, че всяко дете се стреми мама и татко да прекарват колкото се може повече време с него. Затова допълнителните часове за забавления и игри с тях са много ефективен начин за поощрение, казват педагозите, А за мотивация може да използвате фразата „ Ще си поиграем или разходим, щом си прибереш играчките, дорисуваш си рисунката, научиш стихчето за празника „ и т.н.

На тази възраст все повече се проявява материалната заинтересованост. Стига се даже до пазарене „ Купи ми нова игра и аз ще си разтребвам стаята стаята всеки ден“ . Ако приемете сделката е много по-лесно да мотивирате детето за определени постъпки, отколкото само да го хвалите с думи или да го прегръщате. Но този начин на поощрение трябва да се използва много внимателно, изтъкват педагозите. Иначе детето ще започне да изисква материален стимул за всяко свое правилно действие.

Поощрението изпълнява възпитателна функция, когато обяснявате на детето защо го получава. Така то разбира кое е добро, научава се да постъпва така, както го изисква ситуацията, гради у себе си положителни качества и изпитва удовлетворение от тях.

Родителските поощрения след 3 години не бива да са за дреболии. Нормално е 5-6 годишният ви син да си закопчава сам ципа на якето, няма нужда да го хвалите. Не бива обаче да оставяте без внимание по-важни постижения и постъпки, които създават положителни навици и му дават самочувствие, че се е справил отлично.

Педагозите не съветват да слагате знак на равенство между поощрение и подкуп. Детето трябва да свикне, че получава от вас похвала, ласка, подарък под формата на нещо материално или разрешение за нещо желано, ако има конкретно постижение, а не когато искате да го предразположите да направи нещо. За да го мотивирате, общувайте с него и му обяснявайте какво и защо е нужно.

Освен това детето може да развие култ към поощренията. То се стреми да постигне най-добрият резултат, защото мама и татко ще го похвалят и наградят. Но едновременно с това те трябва да му дадат да разбере, че е нормално да успява, когато полага усилия, и че също така е нормално понякога да преживява несполуки. Тук психолозите обръщат внимание на изключително важно правило, което много родители пренебрегват. Трябва да поощрявате не само постиженията, с добрите цели, стремежа към тях, работата да бъдат постигнати дори когато поради някакви причини синът или дъщеря да не получи най-добрия резултат, подчертават специалистите.

Зъболекарите са категорични, че още млечните зъби трябва да се мият с четка и паста два пъти на ден. Докато детето е още на годинка, мама и татко трябва да го правят. И едновременно с това трябва да обръщат внимание на ползата от този навик. Често казвайте сутрин или вечер „Ей сега ще дойда. Само да си доизмия зъбите.“ или „Почакай, искам само да си измия зъбите.“, макар че не сте заети точно с това. Правете коментари колко хубави са зъбите на някой познат и подчертавайте колко важна роля играят за приятния външен вид.

Следващата стъпка , когато детето е на около 2 е да отидете да си избере четка и паста. Така по-вероятно вкъщи да поиска само да мие зъбите си. Обяснете и пак покажете как. Макар че в началото няма да се справя много добре, не започвайте вие да ги миете вместо него, а само подсказвайте.

Купете наведнъж няколко тубички паста за да си избере детето най-вкусната. След няколко дни докато заедно миете зъбите си, го помолете да ви даде малко от неговата паста, защото е най-хубава и то ще се гордее с избора си.

Използвайте в продължение на година желанието му да ви подражава, като се миете заедно и зорко следите дали изпълнява правилно движенията. Така то постепенно ще си изгради навик.

Не допускайте грешката да му говорите колко ще го боли при зъболекаря, ако не си мие редовно зъбите. Бъдеща болка е слаб стимул понеже то не може да си представи за какво става дума. Но пък запомня, че зъболекарят е нещо страшно. Кажете му, че трябва да си мие зъбите за да са чисти. Те също се цапат, затова трябва да мие и тях, както мие мръсните си ръце и крака.

Понякога детето може да превърне миенето на зъби в част от битката с родителите за себеутвърждаване и тотална съпротива на волята на възрастните. Родителите с такъв късмет просто трябва да са търпеливи. Задачата им е като на всички останали – да стимулират желание за подражание, да пробуждат интерес и стъпка по стъпка да превърнат миенето на зъбите в устойчив навик.

На малките „защотковци“ всичко им е интересно и питат непрекъснато. С порастването въпросите намаляват – по-големите вече сами търсят отговори. Но причината рядко да питат може да е и нежеланието на възрастните да им отговарят.

Според детските психолози е много важно покрай делничните грижи родителите да не изпускат възможността да обсъдят с детето онова, което го вълнува, да следят хода на детските мисли и да ги насочват правилно, да дават информация, за да стимулират любознателността на детето и да го развиват.

Като синът или дъщеря ви пита „защо“, а вир отговаряте, създавате основата на доверието между родител и дете. Ако то не е заложено още в ранна възраст, децата не са защитени от чужди манипулации.

Когато винаги чуват отговорите на своите въпроси, че си създават навик да се обръщат към родителите си, щом имат проблем, а не да търсят съвети от странични хора и не действат на своя глава.

Липсата на отговори стимулира по-големите да удовлетворяват любопитството си в интернет, където има доста информация, която не е предназначена за деца. Психолозите предупреждават, че междуличностното общуване не бива да се замества с общуване в мрежат, защото води до изменения в характера, поведението и мисленето.

Те съветват родителите да следват няколко правила, когато отговарят на въпроси:

-Отнасяйте се с уважение. Ако детето пита, значи е важно за него. Като свикне да получава отговори от мама и тати, с времето расте вероятността да споделя всичките си радости и болки с тях.

- Отговаряйте толкова пъти, колкото е необходимо. Детето пита пак и пак не за да ви дразни, а защото не е разбрало отговора.

- Когато обяснявате на детето нещо важно, трябва изцяло да се съсредоточите върху това. Може да отделяте и специално време вечерта, когато то да задава всички възникнали през деня въпроси.

-Търсете заедно отговорите. По този начин учите детето да мисли. А ако не знаете отговора, ще покажете, че в това няма нищо срамно. По-важно е човек да иска да запълни пропуските и да си направи труда да намери нужната информация.

Детският инат е голям тормоз за родителите, ако не се опитва да погледнат на него положително – като на начин синът или дъщеря им да покаже самостоятелно мислене и отстояване на мнение. Необходимо е преди всичко да си дадете сметка, че инатът е част от неговата природа. Създайте му илюзия за избор. Не му заповядвайте, а му поднесете варианти, които водят към една и съща цел. Не казвайте например, че трябва да излезе с яке, а го попитайте дали иска яке с качулка или без.

Когато хлапето упорства и не желае да се споразумеете, провокирайте го да говори и слушайте. Докато споделя, то постепенно започва да изразява чувството си на безпомощност и да ви показва, че му е трудно. По-често използвайте положителни твърдения и при всеки подходящ случай го хвалете. Това ще засилва привързаността му към вас и ще го подтиква към разбирателство. Ако се инати, задайте му поредица от въпроси, на които да отговори утвърдително. Три поредни „да“ ще ви помогнат да сломите съпротивата му, а то ще се почувства чуто и разбрано.

Пазете спокойствие, не повишавайте тон. Не бъдете нито прекалено отстъпчиви, нито твърде строги и умно балансирайте – едновременно да развивате способността му да взима решение и да спазва изисквания.

Голяма грешка е, когато детето плаче, капризничи, да се опитвате да го утешите, като му предлагате любима храна или напитка. Така не само не го успокоявате по най-добрия начин, ами му създавате и лош навик. То свиква, че може да си достави моментно удоволствие и да преживее негативните емоции. Но както от опит знаете, това няма да реши проблема. Лошият навик обаче ще остане вкоренен. Ще го възпроизвежда тийнейджърката, която се е скарала с гаджето си, и ще унищожава индустриални количества шоколад. А пък бесният заради нещо си младеж надали ще пие сокче, както му давахте на пет, по-вероятно е да избере бира, даже плюс твърд алкохол в добавка.

Психолозите посочват, че тези уж безобидни случки с бонбон или напитка за утешение всъщност са много опасни. Щом мама и татко постъпват така, значи това е правилният начин за справяне. Порасналото дете несъзнателно си го припомня и прибягва до него, намирайки убежище в нещо познато, което го е спасявало и ощастливявало като малко. Бонбонът вероятно е вървял заедно с прегръдка, но кой ти мисли точно за това в стреса си.

Затова съветът е да учите детето как да се справя с емоциите, но никога, дори и в най-напрегнатите ситуации да не го залъгвате с храна и напитка. Може да му дадете вода, да поговорите и когато вече е по-спокойно, пак да стигнете до бонбон. Но не ги предлагайте в първия момент.

Има пет начина да говорите с детето така, че да ви чуе и послуша от първия път:

1. Спрете да нареждате отвисоко.

През цялата първа година от живота му сте го носили на ръце и то е възприемало света от височината на вашата гледна точка. Но щом започне да ходи, то през повечето време е в краката ви. Много родители забравят разликата в ръста и гледната точка. Започват да гледат детето отвисоко и да общуват с него отгоре надолу. Слезте на равнището му и го погледнете в очите. Едно и също нареждане, произнесено отвисоко или очи в очи, звучи различно. Променя се отношението на детето към казаното от вас.

2. Бъдете последователни.

Например, майка и дъщеря се приготвят да ходят на гости. Майката казва „Ани, време е да се облечеш“. После довършва нещо, самата тя не се облича. Момиченцето вижда това и също не се облича. Ако искате детето да ви слуша, давайте пример.

3. Играйте.

Детето ви е разхвърляло играчките си. Нареждате „Събери си играчките“. То не го прави. След малко казвате „Веднага си събери играчките“. След още малко крещите „Колко пъти да казвам да си събереш играчките“. Вместо това играйте – уж се разплачете: „Горкото мече! Плаче, иска да си отиде на мястото, да не лежи захвърлено на килима“. Образът на плачещото мече задълго ще остане в съзнанието на малкото дете. Следващия път то ще ви чуе веднага. Съчинявайте приказки, в които един от героите е самото дете. По този начин можете да управлявате различни конфликтни ситуации в желаната от вас посока.

4. Забравете „Не може“.

Вместо това, ако детето си позволява да яде нещо забранено, и вие хапнете малко. После се оплаквайте, че ви боли коремът. Вероятно детето ще се изплаши и ще се отърве от вредния навик. Добре е да забравите и риторичните въпроси от рода на „Докога ще …“. Речта на родителите трябва да е положителна, конкретна, аргументирана, добронамерена.

5. Повтаряйте.

Повтаряйте онова, за което сте се договорили, щом искате детето да запомни и да спазва изискванията ви.

       Специалистите смятат, че детето ви може да обикне книгите, ако от ранната му възраст използвате метода на интерактивното четене. Същността му не е в използването на някакви скъпи джаджи. Принципите са други:

▪ Четете му. При това е много важно да постигнете пълно разбиране на текста. Правете паузи, за да обясните непознати или неразбрани думи и изрази. Веднага поговорете за това, което е заинтересувало детето. Не казвайте: „Да дочетем до края и после ще питаш“. Има ли въпроси, не чакайте с отговорите.

▪ Питайте. Това е един от главните принципи на интерактивното четене. Задавайте въпроси за всичко – какво мисли детето за поведението и чувствата на героите, за ситуациите, в които попадат и причините за тях.

▪ Разигравайте. Четенето може да се превърне в театрално представление. Използвайте различни гласове, интонация, жестове. Може да включите играчки или предмети. Не е задължително да имате Снежанка и седемте джуджета, наречете кукли на тях. Чрез нагледността детето по-бързо ще разбере как едно събитие води до друго и защо героите реагират така, а не по друг начин.

▪ Обсъждайте детайли. За да вникне наистина в текста, детето трябва да знае повече от написаното и нарисуваното. Обсъждайте, пояснявайте и добавяйте нови знания, за да може да разбира по-добре историята и илюстрациите.

▪ Съотнасяйте. Това означава да приближите сюжета до жизнения опит на детето. По този начин то ще може по-добре да разбере позицията на персонажа, защо той мисли и постъпва именно така. Нека детето ви разкаже дали е попадало в подобна ситуация и как се е справило, за какво си е мислило и от какво се е страхувало. Ако подобно нещо не му се е случвало, обсъдете какво би направило, ако се окаже в такава ситуация.

▪ Преразказвайте. Предложете на детето заедно да повторите четени приказки. Може да опитате най-напред да минавате стъпка по стъпка сюжета. След това усложнете задачата – фантазирайте за друго възможно развитие на събитията.

       Не забравяйте да хвалите детето по време на четенето и обсъждането: „Браво! Колко хубава книга си избрал/а“ или „Много интересно разказваш тази приказка!“.       Старайте се да превърнете четенето в увлекателна игра – обучението в игрова форма е най-ефективното.  

       Такава е действителността в цифровия свят – детето е едва на три, а вече ловко управлява таблета. Идеално е, защото родителите могат да си вършат работата на спокойствие и да се радват на тишината. Освен това изпитват известна гордост, че наследникът се справя с техниката и преодолява все по-високи нива в игрите. Постепенно обаче се прокрадва тревогата дали детето няма да се пристрасти и татко и мама изпадат в другата крайност – от страх да не развие зависимост, отнемат играчката, която сами са му дали. Това не е добро решение, казват специалистите, защото сам по себе си компютърът не създава проблеми. Той просто е включен в семейните отношения и желанието на дъщерята или синът да прекарват време с него се дължи на няколко причини.

       Понякога компенсират дефицита на внимание и любов, защото игрите с него винаги са съпроводени от положителни емоции, докато същото не може да се каже за отношенията с родителите. Освен това разширява възможностите. Чрез лесни манипулации хлапето управлява светове, преминава от едно пространство в друго, дава воля на поривите и чувствата си. Удоволствието от играта контрастира със строгото възпитание. Игрите винаги възнаграждават и подтикват да се преодоляват нови граници, докато строгият родител контролира детето да не прекрачва позволеното и наказва нарушенията.

       Във всички случаи компютърната игромания се стимулира отвън. Дефицитът на обич, детската самота, нежеланието на родителите да се напрягат и да посвещават време на децата си изстрелват малкия човек директно в компютърния свят. А игрите там с времето може да изместят нормалните човешки отношения. Затова е необходимо родителите методично да поставят компютъра на мястото му, да го свеждат до техническо устройство, което само помага.

       За целта трябва строго да се регламентира времето, прекарано с него. То отдавана е определено от специалистите – не повече от половин час на ден за възрастта от 3 до 6 години; за онези, които вече знаят да четат и пишат – 1 час дневно; за учениците в началния курс – час и половина на ден. За да научите детето да спазва регламента, трябва да започнете още от деня, в който му дадете таблета. Може например да му разкажете приказката за маймунката, която много обичала портокали, но всеки път, когато преяждала с тях, я заболявал корем. Затова майка й взела най-големия портокал и го разделила на резенчета – по едно за всеки ден и по две за почивните, понеже във всеки портокал има 9 резенчета. Всяко резенче – половин час с таблета, в събота и неделя – по две.

Отглеждайте децата с любов, това е напълно достатъчно, за да растат уверени и успешни, призовават много съвременни психолози. Според доктор Рос Кембъл, американски психятър и популярен автор в областта на взаимоотношенията родител – дете, безусловната родитесла обич стимулира по най-добрия начин емоционалното развитие на детето и неговото самочувствие. Родителят трябва да се собразява и нагажда спрямо темперамента на детето. Неговата любов е в основата на правилното възпитание, тъй като детето като огледало връща това, което е получило. Успоредно с това всичко във възпитанието трябва да бъде предварително изяснено и поставено в границите на дисципнината, контрола и ограничениета, но прилагано чрез искрена любов.

Как на практика да управлявате огромната си родителска любов, за да отгледате и възпитат добре наследника си:

-        Не фаворизирайте. Един от най-ярките сигнали, че сте се отклонили от златната среда е, ако усетите, че поставяте детето на първо място във всички ситуации.

-        Не казвайте „Никой няма да те обича толкова много като мен“. Тази реплика тласка към прекалена и нездравословна привързаност. Тя може да породи страх у детето, че никъде другаде няма да открие истинска любов и вярност.

-        Бъдете търпеливи. Когато у вас се породи силна тревога, че детето може да не се справи с някакво предизвикателство, знайте, че това е ваш страх, не негов.

-        Когато детето плаче, не плачете с него. То няма нужда от подобна съпричастност. По-скоро трябва да вижда, че вас не ви е страх от ситуацията, която го е изплашила.

-        Показвайте обич не само към детето, но и към другите членове на семейството. Така вашият наследник се учи да обича бъдещото си семейство.

Зъбната феичка взема падналото млечно зъбче и на негово място оставя малък подарък. Дядо Коледа сбъдва най-съкровените желания. Не се ли крие в тези свръх естествени същества част от очарованието на детския свят? С това са съгласни някои майки и татковци. Но други смятат, че вярата в чудеса в ранна възраст превръща неизбежната среща с реалността в болезнен сблъсък, който носи куп разочарования.

След поредица от изследвания британски учени заключиха: нереалистичните сюжети и персонажи развиват творческите способности, стимулират въображението и разширяват мащабите на детското мислене. На същото мнение са и психолозите. Те смятат, че който не е фантазирал в детсвото си, не може да излезе от рамките на знанията и уменията си, не може да твори. А най-добра храна на фантазиите дава вярата в чудеса.

Психолозите съветват да не убеждавате малкото дете, че играчките са просто предмети. За него те си имат свой живот и детето не се замисля, че в игрите то изпълнява действията вместо тях. И поне до 7 годишна възраст съхранете илюзията, че именно белобрадият старец с шейната носи подаръците на Коледа. А какво ще се случи след това и няма ли детето да се почувства измамено, узнавайки истината, няма ли да изгуби доверието в най-близките си? Всичко зависи от родителите и от начина, по който ще поднесат истината.

Психолозите съветват да не избързвате, а да изчакате момента, в който детето ще ви попита: „Вярно ли е, че Дядо Коледа не съществува?“. Тогава отвърнете с въпрос: „А ти как мислиш?“. Ако получите положителен отговор, кажете: „Ама ти вече си знаел“. В случай, че детето не е готово да приеме истината, кажете: „А ти искаш ли да вярваш в Дядо Коледа“ и му дайте време да помисли. Ако магията вече е изчезнала, успокойте го и го уверете, че на Коледа ще има и елха, и подаръци, и празник. Предложете му да пази тайната от по-малките. На детето ще му хареса да се чувства като пазител на илюзията и ще разбере, че всъщност историята за Дядо Коледа не е никаква измислица, а истинско чудо.

по Гордън Драйде и Джанет Вос

• Нарисувайте думата в любимия си цвят
• Отбележете трудните за запомняне букви така, че да се различават от останалите. Например да са по-големи или в различен цвят.
• Разделете думата на части от три букви и ги поставете на отделни листа.
• Нарисувайте буквите върху познат фон – например къщата или кучето им. После ги поставете над рисунката.
• Ако думата е дълга да се напише с по-дребни букви, така, че да се обхваща с поглед.
• Да се рисуват думите с пръсти и мислено да си представят това, което пишат.

     Прави ли ви впечатление с какво удоволствие детето слуша стихчетата, които му четете? Неслучайно много писатели съчиняват приказки в стихотворна форма. Римите предизвикват интерес и се възприемат много лесно заради тяхната мелодичност и напевност. Малките момичета и момчета ги запомнят бързо и с радост ги възпроизвеждат.
     Специалистите твърдят, че заучаването на стихове развива паметта, а от там и цялата способност на детето да бъде обучавано. Важно правило е да не се четат твърде дълги текстове наведнъж, а да се разбиват на части. Препоръчва се четенето да не трае повече от 10 минути. На 5-6 годишното дете може да предложите по-дълги и по-задълбочени текстове.
     Ако предстои празник в градината и детето трябва да наизусти стихче, помогнете му. Уверете се, че добре е запомнило думите, за да бъде спокойно и уверено, когато се изправи пред публика. Това е още един начин да заявите вашата съпричастност към неговите вълнения.
     Психолозите издават интересен трик в рими за отвличане на вниманието, който бихте могли да изпробвате. Когато сте навън и детето започне да капризничи, тихичко започнете да му рецитирате на ухото любимите стихчета. Пренасочвайки вниманието си, то ще започне заедно с вас да реди познатите думички.

Книгите развиват интелекта и ума, обогатяват речника, увеличават знанията, разширяват мирогледа и повишават самочувствието. Много родители искат децата им да бъдат в отбора на четящите хора и започват от ранна възраст да ги приобщават към литературата. Според възпитатели и детски психолози четенето на подрастващите си има особености. То трябва да бъде интерактивно, за да ги провокира към емоционално, интелектуално и сензорно съпреживяване на сюжета. Експертите извеждат 3 правила за по-интересно и ефективно четене с разбиране.
-    Задавайте въпроси. Това е в основата на интерактивното четене.
Още с отварянето на книгата обърнете внимание на илюстрациите и ги коментирайте. Поискайте мнението на детето. Действайте по този начин дори то да е малко и все още да се учи да говори. Постепенно ще трупа думи в речника си, ще започне да преразказва отделни епизоди и по-добре да изрязява мислите си, което по-късно ще го улесни в училище. Когато срещнене непозната за детето дума, спрете четенето, за да я обясните. Питайте малкия слушател какво мисли за героите и техните постъпки. Споделете вашите впечатления, правете догадки за развитието на сюжета и паралели с реалността.
-    Проявете артистичност. Докато четете, използвайте различни интонации. Нека всеки герой да говори със свой глас. Имитирайте звуци, правете мимики и физиономии, пейте. Тези екстри позволяват да приковете детското внимание, да поставите смислови акценти, да изразявате своето отношение към описаните събития.
-    Съобразете четивата с възрастта и вкуса. Много е важно да избирате книжки, които са подходящи за вашето дете. За най-малките са предназначени богато илюстрираните издания с реалистични рисунки и кратък текст. Хлапетата обичат повтарящи се уводни изречения (Имало едно време...) и рими.
Хубаво е детето да ви гледа, докато четете – седнете срещу него и дръжте днижката така, че то да вижда лицето ви и движението на устните. Това е особено важно за най-малките слушатели.

Как да научите детето да не ви прекъсва – по тази тема са изписани много редове и са давани много съвети. Проблемът не е лесен за преодоляване и засяга почти всички деца в ранна възраст. Колкото и да обяснявате на едно малко момче и момиче, че не е възпитано директно да се намесва в разговор, трудно ще ви разбере. То смята за изключително важно онова, което иска да ви каже, и разбира се, не търпи отлагане. Ето тактика за успех дори при 3 годишни.

Обяснете на вашето дете, че когато иска да сподели нещо с вас, но точно в този момент вие разговаряте с някого, да сложи ръка върху китката ви и да чака. Вие ще сложите ръката си върху неговата. Така, без да прекъсвате диалога, му давате знак, че знаете за желанието му и ще откликнете в първия удобен момент. Когато приключите важната част в разговора с вашия събеседник, обърнете се към детето и му дайте думата.

Самоуважение е убеждението на човек, че той е ценен и значим такъв, какъвто е. То започва да се формира първо в семейната среда чрез взаимоотношенията между детето и родителите. Психолозите обясняват, че безусловната любов на майката и таткото е в основата на себеуважението.

Децата с ниска самооценка проявяват по-голяма чувствителност към неуспехите, от колкото към успехите. Завишената самооценка пък е причина за на рушения в поведението и психичното равновесие. Тя води до постоянно търсене на признание, независимо дали е заслужено. Такива деца често провокират конфликти в групата, защото са недоверчиви и подозрителни.

Изграждането на самоуважение изисква да заложите на три принципа – конкретност, искреност и правдивост. С други думи похвалете детето искрено за нещо конкретно, което му се е получило добре. Поощрявайки адекватно добрите постижения, укрепвате неговото самоуважение и то се чувства добре в собствената си кожа.

Дойде ли декември, коледният дух потепенно ни завладява. За децата е съвсем естествено да вярват във вълшебници. Особено, ако носят и подаръци.

Психолозите обясняват, че в ранна възраст човек възприема света чрез чудеса. Между четвъртата и седмата година се полагат основите на вярата в доброто и силната надежда, че то ще победи несправедливостта и лъжата. А Дядо Коледа е образ, свързан с вярата и надеждата. Така че той е абсолютно необходим за нормалнното психоемоционално развитие на детето и за обогатяването на неговата фантазия.
Белобрадият старец ни насърчава да бъдем милосърдни и щедри,, затова окуражете вашия син или дъщеря да учваства в благотворителен базар,концерт или друга благотворителна инициатива. Това е чудесен начин да изпълните Коледа със смисъл.

Психолозите съветват да не влизате в клишето, според което Дядо Коледа носи дарове само на послушните деца. Заплахата, че може да останеш без подарък е жестока и напълно противоречи на духа на светлия празник.

Весели празници!

Из в. Всичко за семейството/брой от 3. 12. 2015 г.

Децата още от ранна възраст осъзнават силата на думите и понякога я използват недобронамерно. Подигравките са едно от техните оръжия, когато искат да обидят някого или да не го допуснат в определена група.

Aко вашето дете стане обект на такива словесни атаки, трябва да го научите как да се справя с тях. Но преди това, покажете разбиране към чувствата му. Обяснете, че подиграването е неприемливо поведение, което издава лошо възпитание. Посъветвайте го да не обръща внимание на обидните думи, защото дразнителят очаква ответна реакция. Ако засегнатото дете запази спокойствие, другото няма да се почувства по-силно. Също може да го посъветвате да не играе поне за известно време с детето, което го обижда, както и да сподели с учителите за проблема.

Как да постъпите ако вашето дете е в ролята на присмехулник? Спокойно обяснете, че използването на обидни думи наранява дълбоко другия човек. Попитайте го как би се почувствал на мястото на засегнатото дете. Кажете му, че е нормално да забележи когато някой изглежда различно, но не е хубаво да го коментира публично. Освен това как изглежда човек не е най-важното.

И не забравяйте, че вашият пример има най-голямо значение.

Възпитателните мерки и подходът към всяко дете са разлчини в зависимост от неговата индивидуалност, но съществуват основни правила, които възрастните е желателно да спазват. Ето някои от тях:

• Не изтръгвайте обещания под натиск – правилно е да обясните на достъпен език какви са последствията от дадено действие
• Не изисквайте незабавно подчинение – подканата за дaдeно действие трябва да бъде отправена като молба, с уважение към детската личност
• Поставяйте изпълними задачи
• Не прекалявайте със забалежките, ограниченията и четенето на морал – има начин да отпуснете повече свобода на детето, като я обвържете с отговорности. Когато е направило грешка, не бързайте да му се карате, а първо внимателно обяснете защо постъпката е неправилна и какво произтича от нея. Така детето ще осъзнае проблема.
• Не отправяйте заплахи – чрез отправянето на заплахи, вие демонстрирате своето безсилие да се справите със ситуацията. Опитайте се да намерите алтернативни методи да получите от детето, онова, което искате то да направи.