BG
  »  I-ва - Рапанче  »  Аз научих

Изучени стихчета

ХОДИЛ ДЯДО ЗА КРУШИ

Дора Габе

Ходил дядо за круши
с червени ботуши
мечката го подуши
бягай дядо без круши.

КНИЖЧИЦЕ ЛЕ, МОЯ

Никола Ланков

Книжчице ле, моя,
дружке неразделна,
аз не лягам вечер,
без да те погледна.

Ти ми даваш, дружке,
знание и сила,
правдата без тебе
би ли победила?

ЗИМНО ХОРО

Цветан Ангелов

Леден вятър вее,
зимна песен пее.
Сняг на двора има,
тук е Баба Зима.
Чуй, ехтят пързалки
от дечица малки.
Всичките се смеят,
весело си пеят.

ЩУРЧЕ

Тома Бинчев

Едно щурче с цигулка
от бобена шушулка
засвири в тъмнината,
за да приспи децата.

На облаче крилато
пристигна и Луната.
За да не е самичка,
изгря една звездичка.

ЕСЕН

Димитър Спасов

Веселите птички
литнаха на юг,
с четки и боички
есен идва тук.
Тръгна по градини,
с клонки и цветя –
вред, където мине,
всичко шари тя.

ПИЛЕ, ПИЛЕ

Васил Стоянов

Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.
На̀ ти житце
да кълвеш,
че петле
да порастеш!

КОС

Асен Разцветников

Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал крак, тръгнал пак –
бре-бре, бре-бре, че юнак!

КАТЕРИЧКЕ, НАКЪДЕ

Йордан Друмников

-Катеричке смела,
накъде така
рано си поела
с кошничка в ръка?
-Мамичка ме прати
в близката гора
гъбки и шишарки
да й набера!

 

Изучени песнички

МЕЦАНА

Туп, туп, туп полечка,
все по таз пътечка
стигнала Мецана
горската поляна.

Киселец набрала
пълничка торбица
Мечо нагостила
с топличка чорбица.

МИШЛЕНЦЕ И ПИСАНА

Гризнало мишленце
сиренце парченце,
сладко се наяло,
радостно запяло:
-Цър, цър, цър –
сладко се наяло,
цър, цър, цър –
радостно запяло.

КРУШКИ ЗА МЕЧО

Мечо си облече топлото елече.
С крушки в торбата тръгна към гората.
Зима иде вече, той е умно мече.
В топлата хралупа крушки ще си хрупа.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

Зеленчуци, който не яде,
той голям не ще да порасте,
не ще има розови страни,
всеки ще го победи.

Морковчето вика: „Ела тук!“
Ряпата крещи и тя напук.
Леля Зелка в ъгъла се смей,
а домата червеней.

ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО

Зайченцето бяло цял ден си играло
в близката горичка със една сърничка.
Вече се стъмнило, слънцето се скрило.
Зайчето разбрало, че е закъсняло.

Хукнало да бяга, както му приляга,
но във тъмнината сбъркало следата!
Седнало да плаче малкото юначе.
На кого да каже път да му покаже?

Хей, в тъмнината с лампичка в ръката
малката Светулка, на щуреца булка.
Зайчето видяла, пътя му огряла.
Отишло при Зайка, свойта мила майка.

ХЕЙ, РЪЧИЧКИ

Хей ръчички, хей ги две —
те ме слушат най-добре.
Едната мие другата,
а пък двете — лицето.

Таз ръка е дясната,
а пък тази лявата.
Цапа-цапа ръчички,
тупа-тупа мънички.

Да се хванем за ръце,
да направим колелце.
Трака-трака колелце,
туй е нашето хорце.

 

Изучени приказки

  • „Под гъбата“ – Владимир Сутеев
  • „Кой каза „мяу“?“ – Виталий Сутеев
  • „Косе Босе“ – Ран Бсилек
  • „Дядо и ряпа“ – Народна приказка
  • „Патенцето и пиленцето“ – Владимир Сутеев